Реших да направя проект на тази тема по няколко причини. Първата е, че много млади хора се насочват към Англия – било то за да продължат образованието си там (най-често), за да работят или с ясната цел да прекарат живота си извън родната страна. Затова мисля, че сведенията по този въпрос са актуални и полезни, както за самата мен, така и за съучениците ми.
Друга причина, която ме подтикна да проуча този проблем точно по тази тема беше, че в учебната програма няма достатъчно информация относно нея. Освен това самата аз изучавам английски език в продължение на повече от пет години и би следвало да знам повече не само за културата на Великобритания, но и за поне част от устройството на обществените услуги.
Интересна ми беше тази теми и заради това, че самата аз желая в бъдеще да се занимавам с медицина и здравна методика. Това още повече провокира любопитството ми да науча и прочета повече по темата, да се запозная с нещо ново и интересно.
Освен всичко останало при прочитане на събраната тук информация, читателят може сам да си направи поне частични изводи за приликите и разликите в българската и английската здравна система, за това какви са предимствата на едната и какви – на другата.
Какво представлява здравеопазването?
Здравеопазването е вид защита или опазване здравето на човека с цел неговото възстановяване, подобряване или поддържане на неговото нормално здраве и работоспособност. Здравеопазване ще рече лечението на пациента и грижливото отнасяне към него и неговите заболявания, чрез услугите на медицината, зъботехниката, фармацевтиката, клинично-лабораторните науки и сестринското дело.
Здравноосигурителните системи на държавите от ЕС са се установили в резултат на специфични политически, исторически, културни и социално- икономически дадености. Това е причината за многобройните различия между тях. Като универсален принцип все пак може да се изтъкне и взаимопомощта.
Очертават се два основни типа организации на здравно осигуряване:
– финансирана чрез данъци национална система;
– социално осигуряване с възможност за независими от държавата здравноосигурителни каси.
Здравната система е нито изцяло икономическа, нито изцяло социална. Повечето лечебни и превантивни здравни услуги се разбират на първо място като социално благо и осигуряването му за всеки индивид е фундаментална полза за обществото под формата на по-висок жизнен стандарт и по-голямо социално сближаване.Всички страни в Европа си избират вариант на социално здравно осигуряване.
Всички системи на здравно осигуряване в ЕС се опират върху разнородни източници на финансиране, които обаче – пряко или не – са под контрола на държавата. Както в България, така и в Англия делът на директните плащания за извършени здравни услуги е незначителен.
Задължителното и доброволното здравно осигуряване се управляват от здравноосигурителни каси, които са самоуправляващи се организации. Задачата им е да поемат разходи по здравеопазване за сметка на онази част от дохода на осигурените, която постъпва в тях под форма на вноски.
В света съществуват четири основни модела на здравеопазване в зависимост от начина на финансиране. Те са следните:
- Модел “Бисмарк” (сегашната българска) -система на социалното здравно осигуряване. Частният сектор е много добре развит, особено в извън болничната помощ, и е почти изцяло финансиран от здравно осигурителните фондове,чрез здравни осигуровки. Заплаща се на дейност;
- Модел “Бевъридж”– система, представляваща комбинация между Националната здравна служба и здравното осигуряване с превес на данъчното финансиране на здравеопазването /Великобритания, Испания, Португалия и др./. Добре развито е и доброволното здравно осигуряване. Здравеопазването се финансира пряко от бюджетите на държавата и общините и е безплатно за пациентите. Заплаща се на дейност.
- Модел “Кенеди”– смесена система с превес на частните структури в здравеопазването и здравното осигуряване /САЩ/. Липсва задължителното здравно осигуряване с единна национална система, обхващаща цялото население. Широко приложение на пазарните принципи. Ролята на държавата се свежда до гарантиране на медицинското обслужване на стари хора, социално слаби и ветерани от войната /програми Медикеър и Медикейд/.
- Модел “Семашко”– система на държавния монополизъм, при която е налице централизирано планиране и финансиране на здравната сфера. Липсват частни структури за оказване на здравни услуги. Няма здравни осигуровки, системата се финансира пряко от държавния бюджет, заплаща се на издръжка, всеобщо достъпно и безплатно е за пациентите.
В България през 1998 г. Народното събрание приема Закон за здравното осигуряване (ЗЗО) . С него в страната ни се въвежда задължителното здравно осигуряване. По силата на чл. 6, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване е създадена Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), която започва да функционира на 15 март 1999 година.
От началото на 2000 г. у нас функционира така нареченото публично-частно здравеопазване, което се доближава до модела “Бисмарк“ (функциониращ в почти всички страни от Европейския съюз). Идеята на този тип здравеопазване е, от една страна, да осигури медицинска помощ на всички на принципа на гражданската солидарност (чрез задължителното осигуряване), а от друга – да даде възможност на хората с високи доходи да се осигуряват допълнително и по този начин да получават по-качествени и разнообразни медицински услуги.
Основните принципи на задължителното здравно осигуряване в България са:
- Задължително участие при набирането на здравноосигурителните вноски – характерено за съвременните социалноосигурителни системи. Това предвижда набирането на приходи в НЗОК от здравноосигурителни вноски от всички български граждани;
- Участие на държавата, осигурените граждани и работодателите в управлението на НЗОК – Националната здравноосигурителна каса е обществена организация и нейната структура следва следната логика: средствата да се управляват от тези, които ги дават. Трипартизмът „работодатели, държава и осигурени“ е в основата на Събранието на представителите на НЗОК и съответно – в управлението на процесите в нея;
- Солидарност на осигурените граждани при ползване на набраните в НЗОК средства – Принципът на солидарността предвижда възможност за следното преразпределение на средствата от здравноосигурителни вноски: от здравите – към болните, от богатите – към бедните, от младите – към възрастните;
Във Великобритания през 1948 г. се въвежда финансиране на здравеопазването в най-голяма степен от събраните данъци (85 %). Всички граждани имат задължението да участват в националната система на здравеопазване. Според бюджетната процедура във Великобритания се изготвя тригодишна бюджетна прогноза, в която се планират разходите за отделните отраслови министерства. Техните бюджети подлежат на коригиране по време на целия тригодишен цикъл.
Във Великобритания всеки има право на здравна помощ, независимо дали е необходима спешна помощ или по-продължително лечение. Общественото здравеопазване се организира от Националната здравна служба (НЗС). Това е обществена служба за здравеопазване, финансирана основно от данъци. Държавният секретар на здравеопазването е отговорен пред Парламента за предоставянето на здравни услуги в НЗС. Както вече споменахме тя се финансира главно т обща данъчна система (85%) и други. Здравните услугите включват: болници, лекари, стоматолози, аптеки, оптики, бърза помощ и право на лечение в рамките на НЗС.
Безплатно или субсидирано лечение се предоставя от НЗС за следните категории:
- британски граждани, които живеят във Великобритания;
- всички лица, които са пребивавали в страната през предходната година;
- граждани на ЕС;
- учащи в курсове с продължителност над шест месеца;
- всички лица с британско разрешително за работа.
В България на тези услуги имат право всички български граждани, както и тези от другите държави-членки на ЕС.
Частното здравеопазване във Великобритания е ефикасно, надеждно и професионално. Поради това мнозина, особено онези, които могат да си го позволят, предпочитат частния сектор, когато се нуждаят от медицински услуги. В нашата страна частната система има същата характеристика.
Стоматологичната помощ във Великобритания и в България имат еднакъв принцип на услуги. В Обединеното кралство такава се предлага, както в рамките на НЗС, така и в частния сектор. Стоматолозите в НЗС обикновено правят общи прегледи и оценка на статуса, както и рентгенови снимки, пломби и нехирургически дейности. По това отношение, преобладаващият начин на плащане е заплащане за услуга.Такава помощ в България е платена също, като здравната каса покрива част от разходите. Частната стоматологична помощ предлага по-специализирано лечение и козметични услуги, които са и по-скъпи.
По отношение на лекарствата, пациентът във Великобритания заплаща около 24% от цената на предписаните му лекарства.Освен това съществува негативна листа на лекарствата, които не подлежат на реимбурсация (възстановяване, плащане). Таксите за фармацевтите се договарят от централното управление.Аптеките са здравни търговски обекти, в които работят професионални фармацевти. Аптеките продават лекарства само под надзора на фармацевт, както и готови препарати и хигиенни материали, които свободно могат да се намерят също в повечето супермаркети и павилиони за продажба на вестници и списания.
„Марешки“ е най-голямата верига аптеки в България, а във Великобритания такава е „Boots“(„Бутс“).
Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на смърт, тежки или необратими увреждания на жизнено значими органи и системи. В България, също като в Англия всяко лице, намиращо се на мястото на инцидента, е длъжно да информира най-близко разположения център за спешна медицинска помощ, друго лечебно заведение или полицейско управление. Телефонът за бърза помощ в страната ни е 150.
По отношение на спешната медицинска помощ в Обединеното кралство, така както в нашата страна всяка болница има спешно отделение, което е достъпно за всекиго. Именно към тези отделения трябва да се насочите при спешни случаи. Ако по някаква причина не можете да отидете сам и се нуждаете от помощ, позвънете на телефон 999 – общия телефонен номер за бърза помощ в цяла Великобритания – и помолете за линейка.
До две години във Великобритания ще бъде ограничено лечението на редица заболявания, защото Националната здравна система не може да поеме нарастващите нужди на пациентите. Въпреки рекордните инвестиции в британското здравеопазване, здравните тръстове се по-често отказват да плащат за дадени лекарства и процедури. Медиите и обществото остро критикуват все по-честите случаи на отказ от страна на здравните служби да плащат за нови скъпи лекарства за редица заболявания. Ето защо от Британската медицинска асоциация настояват на централно държавно ниво да се изготви списък с медицинските услуги, на които да има право всеки гражданин на страната, без оглед на финансовото състояние на регионалния здравен тръст.
В България нормативното регламентиране на управлението на лечебните заведения се нуждае от значително усъвършенстване. Контролът, свързан с оказването на медицинска помощ, се осъществява от лекари-контрольори, които имат право да проверяват вида и обема на оказаната медицинска помощ, вида и количествата на предписаните лекарствени средства и съответствието между оказаната медицинска помощ и заплатените суми. Към настоящия момент болничните заведения в страната не са застрашени от фалит.
Божидара Божилова, 12a, 18 СУ „Уилям Гладстон“, гр. София, 2013 г.
Ръководител: г-жа Соня Тотева
Литература:
1. Национална здравна стратегия: По-добро здраве за по-добро бъдеще на България, С., 2001
- Обществено здравеопазване, под ред. На В. Борисов, Зл. Глутникова, Ц. Воденичаров, Програма ФАР, Акваграфикс ООД, София, 1998
- © Международен институт по здравеопазване и здравно осигуряване, София, 2003 г 4. ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО, В сила от 01.01.2005 г.
