Един музикант, с дълъг шарен шал и торба акорди на рамо, броди по грапавата повърхност на Луната и се взира във всяко камъче, изпречило се на пътя му. Всичко му е интересно, навярно затова точно при него спира и Лунната крава, и елфът с вълшебните тайни. Доведоха го тук едни птици, а той от своя страна доведе други птици, малки, талантливи, пеещи колибри, танцуващи синигери, рисуващи славеи…
И се започна една такава игра на въображението, което не спира да се гмурка в дълбокото на северните морета, при фосфорните риби и октоподите в ръждясалите кораби или да поседне за малко на пейката при плетящите пуловери за кучета. Ще го намерите винаги там, където има „случване“, сиреч там, където може да стане всичко.
Довери се на Лунния музикант и тръгни след него. Той е добър водач и ще те отведе в градина, населена с неподозирани от теб крилати същества. Може звездите да са замръзнали и всичко живо да мълчи наоколо, но топлият му глас разтопява леда и насища с живот вселената. Пътувайте с него в търсене на само вашето слънце, на вашето ново небе, на вашата нова земя. Денем и нощем. Вдишване, после издишване, мисъл преминава, сякаш написана от деца с пръчка върху пясъка.
Нощем.
По късна доба,
дето човек не ходи,
дето петел не пее,
дето куче не лае,
дето агне не блее,
дето петел не пее.
Видях небето отворено
и чух глас отгоре,
и звездите небесни паднаха на земята.
Не зная дали съм буден,
не зная още ли спя,
кога ще дойде зората,
кога ще дойде денят.
На изток трепетна звезда ми сочи пътя.
Дали цветните морета в Тунис или магнолиите в Палермо са достатъчно силни, за да те научат на музиката на свободата?! Навярно да, но ако умът е обрамчен от блясъка на привидностите, няма да се случи сбъдването. Лунният музикант е стопил решетките на ума си с мисли за един дъждовник – дали е щастлив животът му?
Но даже вятърът да го върти в кръг, той пак ще намери посоката и Пътя. Защото шията му е дълга, като на Жираф, затова и може да вижда надалеч. А вие не отминавайте безмълвно и никога не казвайте: „Твърде си високо, няма смисъл“…
Лунният музикант си има своя занаятчийска работилничка, в която изработва… какво ли не. Може например да измайстори сал, с който да стигне до една песен. Може да изобрети радио вълна, гласът му да вибрира в честотите на повече или по-малко измислени герои от пиеси. Но каквото и да реже, лепи и кове в своята работилничка, той си остава същински Събирач на изречения с весели мечешки очи.
Така си върви Лунният музикант по земния път, с китара на гърба и цигулка в душата, и вече е готов да влезе в лабиринта, там, където една пеперуда се блъска в камбаната, а никой нищо не чува. Оркестърът от тишинавти свири своя концерт до премала, а отвъд тишината има друга Тишина… Къде ще отведе лабиринта, никой не знае. Най-вероятно – до началото на лунната пътека. И всичко се завърта в кръг…
Маргарита Друмева