„Светлини сред сенките“ е екип от творчески настроени младежи и деца, които вярват в силата на изкуството. Избрали са да пишат колективно, с убедеността, че така гласът им ще е по-чуваем и по-истински, а гледните точки – разнообразни и противоречиви.
„Защото именно в разнообразието и противоречията се раждат истини, които са светлинките надежда сред мрачните сенки на ежедневието.“
Идеята за създаването на клуб „Светлини сред сенките” възниква по време на „Лятна академия – 2003 г.”, когато децата, занимаващи се в различните извънкласни форми, пожелават една от тях – клуб „Фантастика” за целогодишно обучение. Първоначално се записват десет момичета и момчета. Те предлагат в клуба да се обсъждат книги и филми от жанровете фентъзи и фантастика, както и да се правят фен-фикшъни по световни бестселъри.
https://www.youtube.com/watch?v=qKuiNlux9iY
Трейлър към трилогията „Аурелион-вечният баланс”, роман който излезе в пълния си вариант, в края на 2016 година.
След няколко месечни занимания спонтанно възниква идеята децата да напишат своя история. Така десетината основатели, тогава на възраст от 9 до 11 год., създават първата си колективно написана и илюстрирана приказка „Въже от светлина”.
След премиерата на „Въже от светлина”, която се радва на награди и медийно внимание, клубът се увеличава. Участниците стават над четирийсет, а световете, които искат да сътворят, са амбициозни и представляват огромно предизвикателство за крехките им възраст и опит.
Междувременно клубът приема официално името „Светлини след сенките”, сдобива се със свои лого и уебсайт – http://lightsamidstshadows.com/.
Така в рамките на четиринайсет години се раждат 15 колективни романа.
Клубът се разделя на две групи – младежи и деца, които работят и се събират отделно, но и двете групи носят ежегодно стотици награди от индивидуални участия в национални и международни конкурси за литература, рисунка, видеоклип и др.
https://www.youtube.com/watch?v=rmE46sAAtio&t=72s
Трейлър към колективния роман «Дивна»
„Наистина работя с уникални деца, които са многостранно надарени. Децата, които са били „светлинки“ през годините, са толкова много, че не мога да намеря снимка, на която някой да не липсва…
Някои от моите ученици са твърдо убедени, че искат да станат писатели. Много ярък талант сред тях е малката Фая Гератлиева – 8 год., която пише от пет годишна, снима се в клиповете ни и е страхотен рецитатор. Доста от по-големите деца са вече изградени поети или писатели и пишат на едно много добро ниво.
Снимаме и клипове по обществено значими теми, както и хумористични клипчета по известни сериали и филми“.
Валентина Димова, ръководител на
клуб „Светлини сред сенките“, гр. Казанлък
https://www.youtube.com/watch?v=kch1SUPflvg
Аурелион 3 – пророчество
Предлагаме на вашето внимание началото на новия колективен роман в стихове, по който над 10 автора работят в момента. Името му е „Филмите на момичето от квартала“.
Филмите на момичето от квартала
Ниа
/пролог/
Представи си,
училище, в което всеки,
избира какво да се учи.
Представи си,
свят, в който всеки
сам е отговорен
за това,
което му се случи.
Представи си,
квартал,
без посредствени хора –
чист и бял,
а на двора,
представи си,
деца,
които играят.
Представи си
сега, че за злото не знаят.
Не са чувствали
болка,
завистта им е чужда
и далеч,
на високо,
летят и пробуждат
мечти,
без съмнения.
Представи си,
квартал – вдъхновение!
Кварталът
Аз съм много стар квартал,
нито чист съм, нито бял,
но крия тайни и загадки
и интриги, много сладки
се развихрят често в мен.
Ни един неопетнен
жител мой не ще оставя.
От най-добрия ще направя
слаб и мекушав „герой”.
Няма да пробие той
мрежите ми от омраза.
Завистта, като зараза,
най-скромния ще подведе,
а умният, като дете,
ще накарам да мечтае,
в илюзиите да омае
мисли, планове, дела.
Най-голямата беля
ще роди това съзнание,
промито от образование!
Макс
Байкър, с колело тъй модно,
сякаш книжка е спестовна.
Всеки ден го ремонтира,
части сменя и планира,
да го превърне органически,
в истински кораб – космически.
А по-големите – пушачи,
разни геймъри, „играчи”,
нямам в този мой квартал,
ни един добър другар.
Само Ниа ме разбира.
Само Ниа ми партнира,
във всяко мое приключение,
но кося се от съмнения –
тя на момиче не прилича,
все пак, дали не ме обича?!
Под качулката си сива,
пак остава си красива.
Мъжкарана е призната,
в квартала от децата,
но остава си момиче…
Ох, дали не я обичам?!
Гого
Математиката е уред ужасен,
с усмивки хич не върви.
Как така в ден прекрасен
ще събираш дроби ти?
Как ще смяташ числата,
вместо нещо да изобретиш?
Или с децата познати
с колелото си да летиш.
Даже четенето предпочитам
и българският дори,
но книжките си не дочитам,
добър съм само в игри.
Влади
Уикендите са за „лига”,
десет часа не ми стигат
да играя на играта
в целия ни свят позната.
„Minecraft”, „JTA” не струват,
трябва „скинове” да ми купувам,
вместо дрехи, според мен,
за рождения ми ден.
Много „р-п” да натрупам
тук за всякакви покупки,
да живея за играта,
в целия ни свят позната.
League of legends я наричат,
всеки геймър я обича,
ала аз от най-добрите
съм в квартала, по игрите.
Ниа
Днес ми се иска
да се случи
нещо истинско,
и да получа
поне мъничко вдъхновение.
Да се случи,
едно различно приключение,
за да научат
нещо ново и хлапетата.
Защото,
писнало ми е момчетата,
да провокират,
да се бият,
да си играят,
да се крият,
за да впечатлят момиче.
Това на нищо не прилича!
Кварталът
Какво си пожелаваш, малка Ниа?
Какво мечтаеш аз да ти открия?
Готова ли си да ме видиш в блясък,
по-мръсен от бургаски плажен пясък?
Защото моят блясък тъмнина е
и не очаквай тук да се разкая
за плановете си и за делата.
Аз мозъкът съм чер на махалата.
Ще ви покваря и ще ви разкрия,
ако се наложи, даже ще убия
този глупав ваш ентусиазъм.
Мечтател ли си, аз ще те наказвам,
докато станеш проста, сива клетка,
от моята вековна, тъмна плетка.
Кварталът е основна единица
на общество, в което всяка птица,
кокошка е с криле без приложение.
За тебе Ниа, имам предложение:
Излез навън! Иди, открий Максим!
А неговият ум неустоим
И чарът му, от който си пленена,
чистата ти мисъл ще превземат.
Максим обича тайни и загадки.
Щастието ви ще бъде кратко,
а още щом следа за тях открие
над вас, като торнадо ще се вие,
духът на ревността. Защото мила,
момичето без обич няма сила
да стане сутрин даже от леглото.
Това разбрал съм скъпа, за живота.
Ниа
И днес успях
за час да си науча.
И днес успях,
дори в деня си скучен,
да помечтая
и да порисувам.
И днес успях,
но всъщност се преструвам,
че в нещичко изобщо съм успяла.
Такава скука ме е завладяла,
че ми се иска
с парашут да скоча
или със бънджи…
Трябва да отсроча
щурите мечти,
но ми се иска,
да се науча да поемам риска
на живия живот.
И оптимистка
да бъда за света
и за съдбата си.
Ах, как ми се иска,
да „строша главата си”,
/метафора използвам/,
но си мисля,
че целият ни свят
е тъй измислен
и точно на метафора прилича.
Такъв живот
е трудно да обичаш…
Следва продължение
