Слънцето обвива земята в топла прегръдка…
Днес отново се крия в дълбините на водната бездна. Приютявам се тихо до останалите водни капки в морето, вдъхновена от разказите за техните приключения извън дома. В очите на всяка от тях, която започне своята история, пламват хиляди искри от страст. Разказват за всичко, сполетяло онези, които дръзнали да се изпарят. И тайно си мечтая за деня, в който ще преборя страха си и ще се изкача близо до повърхността. И един ден наистина го направих – събрах достатъчно смелост и заплувах нагоре. Усетих как слънчевите лъчи ме галят топло, а аз настръхвах при всеки допир, при всяка ласка. Полетях като птица, небето ме очакваше, махах безгрижно на света, който беше в краката ми и можех да го погледна отвисоко. Той ми принадлежеше. Чувствах се толкова лека, чиста, прозрачна за света… Изкачвах се все по-високо и по-високо, когато изведнъж се приземих на един пухкав облак – бял, къдрокос, примамващо приласкаващ.
– Добре дошла, сребърна капчице. Аз съм твоят баща – облакът. Как се чувстваш?
– Сбъднах мечтата си! Слънцето ме превърна в пара, за да те достигна. Мога ли да остана завинаги тук с теб?
– Мила моя, всеки на този свят се ражда със свой път. Моята задача е да ти помогна ти да откриеш своя и да я изпълниш великата мисия на водната капка. Затова ще ме напуснеш много скоро…
– Но аз съм само една мъничка капка – прекъснала го тя въодушевено. – Какво бих могла да направя за този голям свят?
– Можеш да направиш всичко, каквото поискаш. Водата е тази, която съживява света. Нужна е само една капка, млада и чиста като теб, да потече във вените на земята и да достигне до сърцето ѝ. Трябва да се пречисти светът. Трябва да се обнови, да се прероди, да се създаде отново в чистата утроба на земята, където попива силата на водните капки. Поеми по своя път, изпълнен с приключения. Измий омразата между хората, измий техните уморени и тъжни лица, вземи със себе си сълзите и ги научи как да бъдат щастливи. Поливай децата, подхранвай и техните сърца, за да бъдат и те чисти и способни да пазят и обичат. Защото там, където има чиста вода, има чисто сърце.
Тръгнах на пътешествие… Обиколих света. Направих това, което баща ми ми каза. Много скоро се върнах обратно в родния си дом и усетих топлата прегръдка на морето. То ме взе в обятията си, придърпвайки ме все по-дълбоко. Останалите капки ми се усмихваха, а аз затворих очи и долових нежните им пръсти. Изведнъж докоснах душата на водата – чиста, бяла, съвършена – такава, каквато мечтаех да бъда аз! И за миг преплувах обратно към спомените си и осъзнах, че на това място преди мен цареше мрак. Колкото по-надълбоко отивах, разбирах, че Аз бях тази, която събуди водната сила, тази, която достигна до нея и я пречисти. Тя мечтаеше да диша отново. Светлината на сърцето ми я озари и я подтикна да отвори очи с жажда. Моята мисия беше изпълнена, но това не означаваше, че трябва да спра. Има още хиляди водни капки, които копнеят да бъдат пробудени душите им. Те мечтаят да ме стоплят в прегръдките си и да ми дадат възможност да се докосна до най-ценното им – малките им сърца. Само един допир, една нежна ласка и чистотата отново ще потече във вените им. Там, където има чиста вода, има спокойно сърце, има чиста душа!
Продължавам да вървя смело по своя път… И макар оплетен в паяжината на невежеството, аз успявам да оставя чисти следи там, където се е усещало отсъствието ми. Планетата се нуждае от мен. Океанът оплаква всекидневно погубваните си богатства. Скритата сила на планетата намалява значително и много скоро сълзите на Земята ще бъдат безполезни за възстановяването на равновесието в света. Земята плаче за разкъсаната си гръд от страшното застрояване на зеленото й тяло. Не може повече да диша омърсения въздух от човешкото безразличие. Красивите й обитатели отчаяно се борят за своите метри земя, които вече не са техен спокоен дом. Старите дървета страдат и се чудят накъде да поемат – дали да пускат мъдрите си корени дълбоко в земята, за да й бъдат опора, или смелите им клони да мечтаят за синевата на простора. А те искат просто чист живот и да бъдат нужни. Виждам всичко това и ми става мъчно, но аз съм само една малка водна капка, която започва за опознава света. Това е моят свят и трябва да има начин да променим това мрачно и кратко бъдеще, защото то ще ни погуби. Липсата ми ще доведе до обезводняване не само на земята и океаните, но и на хората. Пейзажът на бъдещето ще бъде една безкрайна пустиня. После светът ще прави отчаяни опити да върне времето назад. Сега имаме възможност да превърнем бъдещия свят в нещо по-добро, красиво и значително. Чудя се дали другите капки за разбрали за моето пътешествие. Дали страдат и те от безотговорността на хората…
Чувствам се длъжна да разкажа всичко това на моите сестри. Искам и те да знаят за нестихващата беда, която дебне за несъзнателните човешки грешки. Гмуркам се надълбоко, за да се срещна с всяка една от тях и да опиша изпитанията, през които трябва да преминем, за да достигнем до съвършената хармония на природата. Всеки път, щом предавам историята отново и отново, откривам отговори на тайните въпроси. Искам да бъда капка, която разбира света и може да му помогне. Аз избирам да се боря. Избирам да бъда нужна, макар и малка – да бъда важна, потребна. Избирам да вярвам в светлината на разумното бъдеще, загрижено за планетата. Избирам да мечтая за зеления живот на земята.
Днес няма да се крия в дълбините на водната бездна. Ще разказвам за великите си подвизи и приключения. Моят живот се промени. Сега аз съм тази, която вдъхновява и великата ми мисия е да пречиствам сърцата и на другите капки, които ще напускат дома.
Усещам как след всеки мой полет към облаците се смалявам. Ставам още по-лека и ефирна отпреди. Много скоро ще се изпаря и ще изчезна. Но поне ще бъда спокойна, защото знам, че оставям след себе си армия от добре въоръжено със знания поколение, което ще се изправи срещу ограничеността, която застрашава планетата, и ще извика своята мечта за чиста земя, за красив свят, който ще има бъдеще.
Слънцето ме гали с топлите си пръсти. Прегръща с обич цялата земна шир. Зеленото тяло и синята кръв на планетата пулсират с вяра, че малките капки сме могъщи, защото помним любовта на небето и пазим живота на земята. Толкова много смели водни капки, тръгнали на път към сърцето на планетата, пречиствайки и сърцата на хората…
Теодора Рибарова – 11.клас,
Профилирана гимназия „Пейо Яворов“, гр. Петрич
Ръководител: Здравка Трайкова
С разказа „Душата на водната капка“ Теодора Рибарова участва в Международния конкурс „ЗВЕЗДИ ОБСИПАТЪ СВОДЪТЪ НЕБЕСЕНЪ“, организиран от Читалище „Христо Ботев – 1917“, гр. София
 |
|
