Христо Ботев е герой. Но не обикновен – той е специален, защото думите и делата му са едно. Има много легендарни личности във всички книги и истории, но Ботев е различен от повечето от тях – той е останал дълбоко в сърцето на народа си именно със силата на това единство. В неговия стих „свобода и смърт юнашка“ се събират делата му на войвода, повел двеста юнаци на бой за освобождението на поробената родина. Опитвам се да разбера как извезаните на зеления байрак думи „свобода или смърт“ са се превърнали в „свобода и смърт юнашка“, но досега не съм намерил своето определение за подвиг.
Когато чета старогръцките легенди и митове, героите са Херакъл, Ахил и Тезей, които се сражават храбро или побеждават с хитрост чудовища. Тези герои са силни, смели и преодоляват много препятствия, но по безстрашие не могат да се сравняват с българина Христо Ботев. Той е излязъл срещу многохилядната турска армия с малка чета от около двеста души и е извършил много други дръзки дела, които са рушели Османската империя. Затова си мисля, че е много по-трудно да се изправиш срещу петвековното робство, отколкото да победиш хидра или минотавър.
Друго, което прави Ботев различен от митичните герои, е това, че той извършва всички тези трудни и опасни дела, преминава през толкова много изпитания само за свободата на народа си. И не очаква нито лавровия венец на победител, нито царски почести, нито признанието на боговете. За себе си нищо не иска.
Това е подвигът на моя Ботев, поетът и войводата, който може „силно да люби и мрази”, за да се посвети на народното дело. Неслучайно той е толкова скъп за всеки българин и ние все още го помним. Не само на втори юни – деня, в който сирените ни спират за минута . Винаги, когато минавам по булеварда с неговото име, се питам дали хората наоколо биха пожертвали себе си за народното дело.
Понякога искам и аз да извървя пътя от Козлодуй до връх Околчица, но не като турист, а с Ботевата чета, за да разбера какво точно е накарало двеста млади българи да последват войводата, и то след потушаването на Априлското въстание.
За жалост Христо Ботев не е успял да освободи родината, защото смъртта го е застигнала, преди да е навършил двадесет и осем години. Но той е загинал заради своето отечество, а много малко хора биха сторили това. Дали ако беше постигнал трудната си цел, щяхме да го обичаме повече? Едва ли, защото по – голяма любов от тази, която Ботев получава от своя народ, няма.
Славата и почитта, които му отдаваме и днес, са неговото безсмъртие, защото:
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят…
Всеки българин знае тези стихове, знае и кой ги е написал, но дали наистина познава Христо Ботев? Не е достатъчно да научим биографията му, а да търсим всичко, което е скрито зад фактите в нея.
Христо Ботев е велик човек, герой, когото никога не бива да забравяме, защото на него дължим не само свободата си, а и примера как да останем верни на себе си, без да изменяме на своя народ.
Васил Рахнев,
Ателие за творческо писане „Метафора“ при ЧСОУ „ЕСПА“
Ръководител: Рени Стоичкова
Творбата на Васил Рахнев участва в Международния конкурс „Звезди обсипатъ сводътъ небесенъ“, организиран от Читалище „Христо Ботев – 1917“, София.
 |
|
