Translation: Stefani Kondova, Sofia University
Christmas Miracle
Christmas was approaching. On Street Osvoboditel 3 in a poor house, a mother and son lived there. The child was called Christo, he was named after Christ, and he had a good heart, but his classmates did not like him because he always offered different ideas for games or entertainment than theirs. He preferred to look for strange worlds while they were kicking a ball or painting on their notebooks while they played on the phones, sometimes reading a book in interlude, and this was always a mockery of the other children.
Hristo dreamed of becoming a famous artist. He wanted to build a new, nice house in which to live with his mother. She even believed that if she could do so soon, she could have a sister whom his mother would adopt from a children’s home. He also dreamed of helping other poor children, so he painted a lot, and the Lady of Fine Art sent his drawings to all the competitions he had discovered.
Two days before Christmas, a letter from Canada came to Hristo’s school. The letter was for the 5th grade class in which the boy was taught. In translation, it read:
Hristo was extremely happy. Some classmates were glad to have such a child in class, but a lot of them envied him. To reassure them, he promised them a great treat, and then went back to enjoy his mother.
Thus, just two days before Christmas, Hristo experienced his birth miracle. He was already a famous artist. He had sold his first painting, and he had ideas for at least another hundred. The child believed that if he painted every day, he would be able to make all his dreams come true, and he would be glad to see people wanting to buy his paintings. He also believed that there was no greater miracle than finding your calling, and that it was such that it would be useful to others.
Hristo organizes a wonderful celebration of his class with the money from his first sales. He had forgiven the children that they did not like it and understood because it was the name of Christ, and Christ always forgives people. Besides, Hristo believed that only by kindness can you make someone realize he was wrong.
This is the Christmas miracle that happened to a fifth grader. He achieved his dreams because he believed in them, but because he wanted to be useful not only to himself but also to other people.
Kiril Dimov – 12 years old
Translation: Stefani Kondova, Sofia University
 |
|
Казвам се Кирил Димов и съм на 12 год. Уча в НУПИД „Акад. Дечко Узунов”, а в клуб „Светлини сред сенките” съм участник от около пет годишен. Обичам да пиша нестандартни неща, които си измислям сам. Произведенията по зададена тема ми се получават малко по-трудно, но пак е забавно.
Мечтая да стана художник и рисувам много, почти всеки ден. Правя също и комикси, и картини с много детайли, които пак си измислям сам. Състезател съм по спортни танци, а до миналата година бях и състезател по таекуондо, но ми стана трудно да съчетавам всички занимания, затова се разделих с този спорт.
В конкурса участвам, защото съм православен християнин, а също така съм и подстриган за иподякон и служа почти всяка неделя в храм „Успение Богородично”, гр. Казанлък.
Рождествено чудо
Наближаваше Коледа. На улица „Освободители 3” в една бедна къща живееха майка и син. Детето се казваше Христо, беше кръстено на Христос и имаше добро сърце, но съучениците му не го харесваха, защото винаги предлагаше по-различни идеи за игри или забавления от техните. Предпочиташе да търси непознати светове, докато те ритат топка, или да рисува в тефтера си, докато те играят на телефоните, понякога четеше книга в междучасието, а това винаги будеше подигравки от другите деца.
Христо мечтаеше да стане известен художник. Той искаше да построи нова, хубава къща, в която да живеят с майка си. Даже вярваше, че ако успее да постигне това по-скоро, ще може да си има сестричка, която майка му ще осинови от някой дом за деца. Мечтаеше още и да може да помогне на други бедни деца, затова рисуваше много, а госпожата по изобразително изкуство изпращаше рисунките му по всички конкурси, които откриваше.
Два дни преди Рождество в училището на Христо пристигна писмо от Канада. Писмото беше за класната на 5 а клас, в който учеше момчето. В превод то гласеше:
Христо беше изключително щастлив. Някои съученици се радваха, че имат такова дете в класа, но доста от тях му завиждаха. За да ги успокои, той им обеща голяма почерпка, а после се прибра да зарадва и майка си.
Така, само два дни преди Рождество, Христо преживя своето рождествено чудо. Той вече беше известен художник. Беше продал първата си картина, а имаше идеи за поне още сто. Детето вярваше, че ако рисува всеки ден, ще успее да сбъдне всичките си мечти, а и ще зарадва хората, които искат да купят картините му. Вярваше също, че няма по-голямо чудо от това да намериш своето призвание, а то да е такова, че с него да бъдеш полезен и на други хора.
Христо организира чудесен празник на своя клас, с парите от първите си продажби. Той беше простил на децата, че не го харесват и разбират, защото носеше името на Христос, а Христос винаги прощава на хората. Освен това Христо вярваше, че само с добрина можеш да накараш някого да разбере, че е сгрешил.
Това е Рождественото чудо, което се случи на един петокласник. Той постигна мечтите си защото вярваше в тях, но и защото искаше да бъде полезен не само на себе си, а и на другите хора.
Кирил Димов – 12 год.
