С ятото летим към родния си край. Сега ми е спокойно, защото съм щастлив. Вече е топло и навсякъде е зелено.
Тази пролет с моята партньорка ще си дооправим гнездото, за да е по-голямо, заради очакваните ни рожби. Ние ще ги отгледаме добре – много ще се грижим за тях.
Работата ни ще върви, защото грее ярко слънце, а и всички птици пеем радостно.
Но в един момент се случи нещо ужасно! Заваля пороен и страшен дъжд, задуха студен вятър и дори загърмя. Вече не можем да работим, но трябва да си намерим подслон, защото крилете ни ще се измокрят и ще се прекършат.
С щъркелите от цялото ято се скрихме в един балкон. Очаквахме някой да ни забележи – така й стана. Едно малко момиче ни видя и извика родителите си, за да ни помогнат. Те ни дадоха храна и вода.
Бързо минаха дните и времето се оправи. Слънцето пак се появи и всички щъркели се разхвърчаха, за да си довършат работата.
Малките ни рожби се излюпиха, изминаха няколко месеца. Често през това време малкото момиче идваше със семейството си до нашето гнездо и даваше храна за малките ни.
Много съм им благодарен, затова че се погрижиха за нас през поройния дъжд, а сега се грижат и за малките ни.
Мария Горева, 9 г., НУ “Петко Рачов Славейков”,
гр. Пловдив
 |
|
