Разказ
Един ден семейство щъркели летяха в търсене на храна. Женският забеляза блато, пълно с жаби, змии и други вкусни лакомства. Спуснаха се двата щъркела и загледаха жабите без брой!
– Ох, лакомства, мили, вкусни! – изтрака мъжкият.
– Да занесем и на децата и те да им се насладят – каза мама.
Прибраха се двата щъркела в своето гнездо. Децата ги посрещнаха с викове:
– Мамо, най-после се прибрахте! Какво ни донесохте?
– Донесохме ви жаби, змии и други лакомства – каза бащата на своите малки. – Но ще ви ги дадем само ако ни слушате.
– Обещавате ли ? – попита ги майка им.
– Обещаваме, обещаваме! – казаха двете малки щъркелчета в един глас.
Минал месец, а едната им рожба се разболяла от тежка болест.Дошло време щъркелите да отлитат на юг. Малкото щъркелче не могло да отлети със своите близки и останало само. То не се предало, събирало клечки, за да построи свое гнездо, ходело да си търси храна. И ето, зимата минала неусетно. Роднините му се завърнали и семейството отново се събрало. Щъркелчето, което вече пораснало, не приело своите родители, защото когато то било болно, те го изоставили. Родителите му го умолявали да се върне у дома, но то било твърдо решено да остане само.
Времето станало твърде горещо. Реката близо до гнездата пресъхнала. Щъркелите трябвало да изминат много път, за да намерят храна.Трябвало да се хранят с това, което имат. Щъркелчето имало много храна, а родителите му нямали нищо за ядене. Станало му жал за своите родители и им дало всичката храна, която имало. Родителите му затракали с клюновете от щастие:
– Благодарим ти сине! – казала майка му. – Върни се при нас. Моля те!
– Мамо, тате, не знам дали ще мога да се върна при вас, защото още ме боли като се сетя как ме изоставихте преди години.
– Моля те, върни се! – казал баща му.
– Добре, но ми обещайте, че това никога няма да се повтори!
– Обещаваме! – казали двата стари щъркела.
Цялото семейство се събрало и се прегърнало, а после всичко си дошло на мястото, както някога.
Дария Георгиева
