Щъркелът винаги е бил символ на пролетта и новия живот.
Аз се казвам Теодора и съм от село Белозем, познато, като „селото на Белия щъркел“. Уча в ОУ „Гео Милев“. На покрива на училището има гнезда на много щъркели. Всеки ден, отивайки на училище, ги броя. Когато имаме час по физическо възпитание и играем народна топка, имам чувството, че те ни гледат с голямо любопитство.
Щъркелите имат характерен вид, с почти напълно бяло оперение, червени крака и дълъг заострен клюн. Те си правят гнезда в селища или в непосредствена близост до тях. Щъркелите образуват постоянни двойки, които ежегодно отглеждат по едно поколение от 1 до 6 малки. Щъркелът се храни с жаби, червеи и гущери.
Обичам да наблюдавам как подготвят своите домове, за да измътят малките си и грижите, които полагат, когато те се родят.
Щъркелите са грижовни родители. Мъжкият е този, който носи храната за малките, а майката-щъркел бди над тях. Ние хората можем да се поучим от тях, тъй като те са много предани и лоялни един към друг.
Всяка година в моето родно село се провежда празник на щъркела. В него взимат участие групи на всякаква възраст. В този ден нашето китно село има гости от различни градове и села.
Обичам тези прелетни птици, защото с идването им зимата отстъпва на пролетта, слънцето се усмихва повече, по полята и горите се заражда нов живот, а ние децата и хората ставаме по-добри.
И всеки път, когато погледна нагоре към небето аз знам, че ще видя онзи щъркел, който носи щастието, добротата и надеждата у хората.
Теодора Димитрова, от с. Белозем