Из дневника на Лили…. | Списание "Щъркел"

20 юни 2016г.

Скъпо дневниче, в лятна ваканция съм, но не ми се случва нищо интересно…

21 юни 2016г.

Отново скучен ден. Отказвам се да пиша.

25 юни 2016 г.

Край на скуката! Мило дневниче, днес започна истинското ми лято. И не си мисли, че съм на море с мама и татко. Не. Бях в парка с приятелката ми Ани. Навсякъде ухаеше на цветя. По синьото небе се носеха пухкави, бели облачета. Птички пееха по дърветата. Игриви катерички скачаха от клон на клон… Знаеш ли, че щъркелите от стълба отдавна си имат малки и вече ги учат да летят? Днес обаче, едно от малките падна, а големите започнаха да кръжат отгоре. Приближихме се с Ани. Видяхме го клетото да накуцва с тъжни, уплашени очички. Някой го бе улучил в крачето. Имаше кръв и сигурно го болеше…

– Бързо! Да го занесем при татко, той е ветеринар! – предложи Ани.

– Хайде! Да му помогнем – съгласих се аз.

Затичахме с Ани към лечебницата, а сенките на големите щъркели ни следваха. За щастие чичо Стоян беше там, внимателно пое щъркелчето, прегледа го, превърза го и каза, че ще живее и ще се оправи. Ние се успокоихме, но нямаше как да го върнем в гнездото, затова сега си имам гост в двора. С Ани му направихме легло от слама под свежата асма до моя прозорец. Много съм развълнувана… Отивам да го видя. Утре пак ще пиша…

20 август 2016 г.

Мило дневниче, знам, че отдавна не съм споделяла нищо, но приключенията с щъркелчето направиха лятото наистина незабравимо. Ани и аз се грижехме много добре за него. Хранехме го с охлюви, дини и пъпеши, домати. Милвахме го, играехме с него. Всички деца искаха да са на наше място и идваха да го погледат и да му се порадват. Когато щъркелчето започна да стъпва по-уверено и чичо Стоян каза, че вече е добре, отидохме заедно в парка. И, о, каква изненада! Там ни чакаха големите щъркели. Не се страхуваха от нас, а сякаш се усмихваха от благодарност. Всеки ден се срещахме с тях и хората бяха изумени, че играем заедно. Малкото щъркелче вече не беше толкова малко. Научи се да лети… Всичко беше много хубаво, но днес свърши. Докато се разхождахме в парка, нашият приятел дойде, сгуши се, опря клюн о бузките ни, а после отлетя нависоко. Взе си довиждане. И сега съм тъжна. Липсва ми…

10 март 2017 г.

Здравей, дневниче! Отново е пролет1 Всичко е зелено, свежо и уханно. Събудих се от детски плач в съседната стая. Мама и тате ми казаха, че моят приятел, щъркелът, е отново тук и ми е донесъл хубава сестричка. Видях я. Наистина е хубава! Ще става певица… Изтичах навън, за да видя и него. Беше кацнал на стълба пред нашата къща. Той радостно затрака и изпусна вързопа, с който бе донесъл сестричката ми. После кацна до мен, огледах се в очите му. Бяха усмихнати и щастливи. Канеха ме да играем… Е, дневниче, сещаш се кога ще пиша пак, нали?

Aнна-Мария Йосиф Стамболийска, II клас , ОУ ,,Гео Милев”,

с. Белозем

Анна-Мария Стамболийска е ученичка от II клас. На 9 години е.

Обича да пее, да рисува.

Изявява се като писателка.

Победителка е в два национални конкурса:

,,Бог е любов” и ,,Въведение Богородично’’.