Има една думичка в света, която винаги предизвиква радост у малки и големи – шоколад! Препоръчват го като хапче за щастие, а в миналото крале и кралици поднасяли на гостите си шоколадова напитка като лекарство срещу туберкулоза.
Шоколадът се произвежда от изпечени и смлени семена от какаово дърво, традиционно отглеждано вече три хилядолетия в родината на шоколада – Мексико и в Южна Америка.
Но като цяло шоколадът бързо заел едно от първите места в скалата на европейските удоволствия, след като монаси-мисионери го разпространили по целия континент веднага след покоряването на Мексико от испанците през 16 век, а техният предводител – испанският конкистадор Ернан Кортес изрекъл паметните думи:
„Шоколадът е божествена напитка, която подсилва защитните сили на организма и преборва умората. Една чаша от тази ценна напитка позволява на всеки човек да ходи цял ден, без да се храни“.
В България за пръв път опитали шоколад в началото на 20 в. Наричали шоколадовите блокчета „сладки кафяви сапунчета“ и трябвало да мине време преди българите да го заобичат. Благодарение на Велизар Пеев, който започнал производство в столицата, а по-късно в Своге, днес еликсирът за щастие е неотменна част от живота ни.
Не бихме могли да си представим живота без всевъзможните шоколадови изкушения, които привличат погледа ни от витрините. Но още по-вкусен е шоколадът, ако сам си го забъркаш с всевъзможни кокосови стърготини, сушени плодове, сладко от боровинки или малини, според както диктува възторжено фантазията ти.
Точно това се случи с децата от Британско-българския информационен и езиков център в столицата. Сами си произведоха шоколадовите близалки, шоколад на клечки и прочие видове изделия. Ще помнят емоцията дълго и това страхотно лято с вкус на шоколад.
Маргарита Друмева
