Арабска приказка
Един дървар всеки ден ходел в гората да сече дърва, които после продавал на пазара, за да изхрани семейството си.
Веднъж отишъл много навътре в гората и стигнал до голямо дърво.
– За това дърво ще ми платят повече на пазара – помислил си той и вдигнал брадвата, за да го отсече.
Тогава дървото проговорило с човешки глас:
– Дърварю, не ме отсичай. Ще ти дам скъпоценен дар.
– Какво ще ми дадеш?! Аз съм дървар и с дърветата, които отсичам, храня семейството си.
– Ще ти кажа едно скришно място в гората, където ще намериш голяма тава. За теб е.
– За какво ми е тази тава, като няма нищо в нея? – отвърнал дърварят.
– Тази тава е вълшебна. Вземи я и като си идеш вкъщи, изречи над нея какво искаш за обяд. Тутакси в нея ще се появи каквато храна си поискал.
Дърварят послушал дървото и отишъл на скришното място. Намерил тавата и изрекъл каква храна иска за обяд. Тутакси тавата се изпълнила с най-вкусни гозби.
Тогава се затичал към къщи и отдалеч извикал на жена си и децата си да се съберат около масата. Поканили и съседката. Дърварят изрекъл над тавата най-любимите си ястия. Тавата веднага се изпълнила с тях. Всички много се зарадвали на дара и хубаво си похапнали.
Но съседката била много завистлива. Тя била стара и семейството на дърваря се грижело за нея, не я оставяли гладна и самотна. През нощта тя тайно се промъкнала в къщата им, взела вълшебната тава и на нейно място сложила друга, която била същата наглед, но съвсем обикновена.
На сутринта цялото семейство се събрало около тавата и поискали закуска. Но тавата не дала никакви ястия. Дърварят се ядосал, взел тавата и отишъл при дървото.
– Ти ме излъга! – извикал ядосано той. – Тавата даде храна само два пъти и тази сутрин остана празна. Ще те отсека, за да продам дървата на пазара и да нахраня семейството си.
– Чудна работа! – възкликнало дървото. – Но не ме отсичай! Ще ти дам друг дар.
– Какъв дар ще ми дадеш? На мен ми трябват пари.
– Добре. Отиди на същото скришно място в гората и ще намериш една торбичка, пълна със златни монети. Тя е вълшебна. Колкото и да вземаш от нея, парите няма да свършат.
– Само да не ме излъжеш, че иначе ще те отсека! – заканил се дърварят и отишъл да търси торбичката. Намерил я и се убедил, че дървото казва истината – златните монети никога не свършвали, колкото и да изваждал от нея човекът.
Затичал се към къщи и отдалеч извикал на жена си и децата си:
– Гледайте, чудо невиждано! Торбичка, пълна със златни монети, които никога не свършват, колкото и да изваждам от нея!
Зарадвали се всички, но и завистливата съседка чула всичко. През нощта отново дошла и подменила вълшебната торбичка със съвсем обикновена, която досущ приличала на първата.
На сутринта, щом се събудили всички от семейството на дърваря, започнали да правят планове какво ще купят от пазара – дрехи, обувки, храна… Скупчили се около торбичката, но тя била празна. Ядосал се пак бащата, взел брадвата си и този път си казал, че ще отсече дървото. Стигнал при него и ядосано му извикал:
– Ти за втори път ме излъга. Заслужаваш да те отсека и точно това ще направя сега.
– Моля те, дърварю, не ме отсичай! Кажи ми какво се случи.
– Торбата вече не дава пари. Снощи даваше, но на сутринта това беше най-обикновена торба и силата й беше изчезнала.
– А освен вас, някой друг знаеше ли за вълшебната й сила? – попитало дървото.
– Само благородната ни съседка – отговорил бащата.
– Аха, добре тогава. Ще ти дам един последен дар. На същото място, където намери тавата и торбичката, ще намериш един дървен бастун. И той е вълшебен. Само трябва да му заповядаш: „Прави, каквото знаеш – на когото каквото заслужава!“ И ще видиш какво ще се случи.
– Добре, но това ти е за последно. Ако и бастунът изгуби вълшебната си сила, както тавата и торбичката, ще те отсека! – заканил се ядосано дърварят и отишъл на скришното място.
Намерил бастуна, хукнал към къщи и отдалеч извикал на жена си и децата си:
– Ей, посрещайте ме, че идвам с нов вълшебен подарък!
Всички го посрещнали с радост, наобиколили го и започнали да го разглеждат с любопитство. Дошла и съседката.
– Прави, каквото знаеш – на когото каквото заслужава! – извикал дърварят и тогава се случило чудо: бастунът се вдигнал от земята и започнал да налага съседката по гърбината.
– Олеле, спри! Ще върна тавата и торбичката, само спри да ме удряш, моля те!
Тогава дърварят заповядал на бастуна да спре и той се спрял в ръката на дърваря. Съседката върнала откраднатите вещи и гузно си отишла вкъщи.
От този миг дърварят, жена му и двете му деца заживели щастливо и в изобилие на всички блага по земята, но не забравяли да даряват голяма част от своето богатство на тези, които се нуждаели.
Каква е поуката от тази приказка за всички деца?
Не винаги трябва да споделяме съкровените си тайни с всички хора, някои може да злоупотребят с тях.
Разказала: София Самер Абдулатив
 |
|
