В няколко публикации ще ви представя разкази и легенди от град Вършец, които научих по време на една студентска етноложка експедиция през лятото на 2014 г. Мой информатор беше Ангел Господинов, бивш офицер, който ми разказа твърде интересни факти от историята на градчето и хората по тези места.
Владимир Добрев
Селището Вършец е основано през 4 век, след разделянето на Римската империя на Източна и Западна. Първото име на селото е Медека, което значи „лечебен“. Това е римско наименование. За съществуването на селото говорят и две калета, които се намират в района на селото. Изворите във Вършец в момента са пет броя – три сондажни и два естествени извора. Дебита на водата е около 12 литра в секунда. Водата е слабо алкална, силно минерализирана и съдържа хром, бром, силиций и много сяра. Температурата на водата е 36,4 градуса. С нея се лекуват сърдечно-съдови и стомашно-чревни заболявания, като гастрит, колит, язва, болести на жлъчката и черния дроб.
За Вършец се споменава в книгата „Синджил“ от 1610 г. Това е книга, в която са събирани данъците, има данни за турските паши и бейове в този район. Във Вършец са идвали много турски бейове. Митхат паша е посетил Вършец и се е запознал с историята на нашите минерални извори. Отседнал в конака, в дома на Мехмед Ага, който сега е превърнат в хубава градина.
Вършец е бил познат още по времето на турското робство като курорт, в който са намирали изцеление много български и турски граждани. Името Вършец идва от Върхарите, които заграждат селището отвсякъде. Тук са Червени камик, връх Тудорини кукли, връх Балдуин и връх Ком, 2016 м. е висок. Тудорини кукли – 1876 м., Червени камък – 1370 метра. Това е западна Стара планина, нарича се Козница.
Има едно стихотворение – легенда, за връх Тодорини кукли:
През 1930 г. хотел „Берлин“ е бил собственост на дядо ми. Моят баба е родила 9 деца, 5 живи е отгледала, 4 са умрели. Дядо ми е бил ранен и умрял през 1916 г. в хотела си по време на войната. Два пъти е отсядал тук цар Фердинанд, през 1910 г. и после още веднъж. Аз съм се родил в леглото, на което е спал Фердинанд. Но понеже беше много старо легло, изхвърлих го. Тогава царят дошъл тук по случай откриването на минералната баня, шедьовър на архитектурата. Днес тя е затворена. Когато тръгнал от Враца и стигнал на 10 км. от Вършец с автомобила си, който сам шофирал, минал през реката. Тогава нямало мост и машината угаснала. Наложило се два чифта биволи да го издърпат до шосето и така пристигнал във Вършец. Тогава Фердинанд казал, че трябва да се построи голям мост и наистина го построили, дошли строители чак от Италия. Днес мостът е ремонтиран и реконструиран, тъй като под него е построена водна централа. Хотелът беше много модерен, чичо ми и леля ми живееха в него…
Преди 30 години във Вършец дойде един българин, който е живееше тогава в Америка, дойде с жена си да види селото, водата и курорта, чул, че тук се лекуват различни заболявания и има специалисти. И го заведох при доктор Александър Митев, психолог, който лекуваше психични заболявания. За 15 дена жената се почувства съвсем добре чрез лечението и сънната терапия. Мъжът се казваше Стоян – „господин Стив“ по американски му викаха. И той казваше така: „Аз се казвам Стив и съм обиколил 30 щата в Америка, но така и не успях да намеря такова чудо, каквото намерих във Вършец. И благодаря на Бога, че тук жена ми намери изцеление и само след 15 дена вече е добре и е нормален човек. А преди не можеше да спи, сънуваше лоши сънища, страхуваше се, плачеше от нищо“… Та тук се лекуваха и такива заболявания.
Навремето всяка стара къща е имала много интересен и оригинален язлак. Няма ги тези къщи сега, със стълби, навес, чардак, на който се вика язлак. Бояджиите Димовци и Коларци – това са били известни родове във Вършец. След освобождението от турско робство е построено едно четирикласно училище. Тази година то навършва 133 години, строено и зидано е през 1881 г. от майстори царибродчани. Във Вършец е имало килийно училище в местността Тайковата ливада, до манастирската бара, на 2 км от града.
Местното наречие е много особено. Например ние казваме „патьо“ (по пътя) – това е местен диалект. Той е като шопския диалект, но по-бетер е от него. „Манара“ – това е „маша“, с която се хващат въглените в печката.
Нашите носии са белодрешковци, джамадани белодрешковци се казват, а женските са с дълги фустани, копринени ризи и дълги ръкави. Престилките са отпред – шарени, кадифяни, кафяви, с много богати цветове.
Било обичайно момите да си слагат даровете в сандъци. Боядисвали тъканите със земни бои от билки и полски цветя, а не с препарати. Във врящ голям казан се слагат билките и се боядисват шаяци и прежди. От едно широко дръве се изважда малко парче, което се зашива в дрехата – рабуш се нарича. Кафяво и чиро са боядисвали. Имало е и тепавичарство, викат му „варявици“, с два тутмака, има го в музея – широко дърво, което се върти благодарение на водата. Водата върти колелото, дървото тепа и валя платното – оттам се казва „тепавица и валявица“. Жената тъче шаяка и широко платно, което се намотава на кросно и се върти постоянно. И след като се боядиса, от него шият аби, горна и долна дреха.
Има легенда за Иванчова поляна, с няколко варианта. Внучката на един овчар през нощта водела турска потеря през планината и се хвърлила в една пропаст, след нея всичките турци паднали в пропастта и загинали до един.
Във Вършец горе име едно кладенче, което се казва „Змейов кладенец“. Има предание за него. По седянки и беленки старата домакиня разказвала легендата за змейовия кладенец – как една девойка залюбила змей и всяка вечер в полунощ излизала във Върбака. Там идвал змеят и се любили. Един ден казала на майка си, че ще се ожени за него. И се оженили. Свекърва й била змеица. Девойката заминала горе в планинанта и всяка вечер змеят донасял кратунка вода на любимата си. Обаче оня момък, който я обичал, решил да си отмъсти и отишъл в планината. Започнал лют бой вечерта между него и змеят, дни и нощи се били. Момъкът отрязъл двете глави на змея, който избягал до кладенчето и изпил водата от жажда и болка. Кладенецът веднага пресъхнал. Днес се намира на връх Червени камък и се казва Змеев кладенец. Наричат го още на името на Лальо войвода, но ние го знаем като Змеев кладенец. Има една голяма каменна плоча и времето отдавна е заличило написаното на нея, но камъкът стои и затова го знаем Змеев или Лальов кладенец. „Лальов“ идва от Лалош войвода, който е бродил тук с дружината си, бил е байрактар на Чавдар войвода, пиел е вода от Лаловото кладенче и до ден днешен то се нарича на негово име.
Във Вършец са били много известни жътварските песни за голямата любов между моми и ергени. След като хората си прощавали и постели 40 дена преди Великден, отивали на баира, където някога имаше голям бряст, и за здраве връзвали голяма люлка. Момците люлеели момите и пеели песни за вечната любов. Вземали клонче и биели люлката: „Ще ми кажеш ли кого любиш?“ „Тебе любя!“ – казвала момата, дето е седнала на нея, и всички се смеели. Днес брястът го няма.
Има хубава легенда за бряста: един богат човек имал бела, много хубава, висока, скромна, тиха и работлива мома – ратайкиня, която била много бедна. Той я залюбил, но баща му не му позволил да се ожени за нея и синът от мъка се самоубил. Бащата тъгувал много за своя син, раздал цялото си богатство на бедните хора. Погребал сина си на хълма над селото, под един стар бряст, който сам посадил. Минали много години и трагедията била забравена. Но всяка сутрин хората от махалата виждали, че по старата пътека и по конята ливада се изкачвала една старица. Една сутрин рано хората я видели прегърнала с двете си ръце ствола на самотния брест, там където бил погребан нейният любим.
Ангел Господинов
Материала подготви: Владимир Добрев
Следва продължение
