Рисунки:
1. Яница Хараламбиева, Бяла;
2.Калоян Хаджистойчев, 12 г., Сливен;
3. Станислава Василева, 16 г., ателие „Приложен фолклор“ към Центъра за изкуства култура и образование „София“
Есе
Традиционното българско облекло, което носели нашите предци, постепенно изчезнало, като днес изцяло отсъства от ежедневието и бита ни. За него можем да съдим по разказите на нашите баби или да го видим в музеите.
Един от основните елементи на носиите (традиционните ни одежди), както при мъжете, така и при жените, била ризата. Тя имала Т-образна форма, с бродерия и процеп отпред, като дължината й варирала – до прасците при жените и до коленете при мъжете. Никога не се ходело само по риза. Лятото например, невестите слагали престилка отгоре й, а мъжете я запасвали в потурите. Ризите се правели основно от памук, лен или коноп, като по-заможните носели и ризи от тънка коприна.
Също така, при празник се шиела нова риза, която била богато украсена с бродерии, направо върху плата или с пришити везани разноцветни „кенетаʺ. Интересна е символиката, която се влагала в белите ризи, които символизирали чистотата и
мъжествеността. Затова във фолклора се казва, че хайдутите и юнаците отивали на смърт в бяла риза, а самодивите бродели в бели премени.
Освен риза, основа за облеклото бил й панталонът. Най-разпространени били потурите (широки горе и по-стеснени в долната си част). Изработвали се от шаяк (дебел вълнен плат), които бил предимно в тъмни цветове (черно, кафяво и тъмносиньо). Шалварите пък имали по-широки и надиплени крачоли от потурите. Също толкова разпространени били и чеширите, с по-малки дъна и плътно прилепнали крачоли.
Рисунки: Дулапчий Дарья Дмитриевна, 11 г., с. Парканы, Молдова и Майборода Тайсия, 8 г., Украйна
В средата на 19-ти век от Европа в българския бит навлизат и „опънатитеʺ панталони, които били наричани бечви, кишире, беневреци, в зависимост от кройката и цвета им. Тези „модниʺ панталони винаги имали украса, най-често гайтани, с които били обшивани джобовете, шевовете и долната част на крачолите.
При жените, задължителната връхна дреха, според традицията ни, била сукманът (права или разкроена рокля с деколте, без или с къси ръкави, обикновено в тъмен цвят). Пазвата и полата се украсявали с гайтани или бродерии. Разновидност на сукманът, бил саята (вид туника с разрез отпред). Някои моми връзвали ризите си с една или две престилки (една отпред, една отзад). Друг вид женско облекла са забунът, аладжата и фустаните.
В традиционните си дрехи, мъжете и жените се „препасвалиʺ с колан или пояс. В зависимост от местната носия, коланът при жените служел за придържане на предната и задната част на дрехата, на двете престилки или за пристягане на талията. При мъжете пък, освен, че поясът крепял панталоните, предпазвал и кръста от настиване. Освен това, поради липсата на джобове, коланът служел и за демонстрация на кесия, нож или пищов.
Рисунка: Преслава Станева, 12 г., гр. Попово
Препаските се изработвали от вълна в различни цветове, като достигали дължина 2 метра и се увивали около кръста 4-5 пъти. В българската литература носиите са изобразявани много колоритно, което подчертава тяхната неповторимост, единственост, с която трябва да се гордеем и да пазим, както заради връзката с предците ни, така и с тази на бъдещите поколения. Неизменната „украсаʺ се изразява чрез шевиците. Те не са просто шарки, а древни мотиви, предавани и ревниво пазени от поколенията.
Звучи странно, но има доказателства че тяхната възраст е поне 3 500 години! Вярвало се, че точно те пазели човешкото тяло от магии и зли духове. Хората считали, че ако някои отреже част от бродерията на дадена дреха, дава път на злите духове и прави човека по-уязвим.
Цветовете също имали значение: червеният цвят символизирал кръвта на майката и новия живот; зеленият цвят бил израз на вечния живот и се свързвал с Дървото на живота – символ на Вселената; жълтият бил свързван със слънце, огън, светлина, а белият цвят означавал чистота, неприкосновеност, младежка непорочност и Божия светлина. В някои носии се появява и синия цвят, който не се приемал еднозначно. Въпреки всичко, присъства в една песен от района на Белоградчик, но за мома от Ново село, Видинско:
Рисунки: Рада Петрова, 8 г. и Симона Илиева, 13 г., ателие „Приложен фолклор“ към Центъра за изкуства култура и образование „София“
Шевицата не е символ от миналото. Тя е в нашето настояще и бъдеще. Може да е с нас всеки ден! Да се превърне в част от ежедневието ни. Така, както е била за нашите предци. Днес все по-често ще срещнем шевиците извън народните облекла. Модерни и по-дръзки от всякога – младо поколение дизайнери вдъхва нов живот на шевиците и ги прави достъпни. За нас, българите, силата да ни пази има избродираната шевица върху бяла риза.
А вдъхновението на днешните дизайнери се крие в непреходното народно творчество:
Кристиан Людмилов Георгиев, 15 г.,
Професионална гимназия „Проф. д-р Асен Златаровʺ, гр. Видин
