Рисунка: Мария Красимирова Славянова, 10 г., „Арт“ школа към ЦПЛР-ОДК „Анастас Стоянов“, Шумен. Рък.: Теменуга Христова
Аз мисля, че всеки човек си има свое любимо място, където се чувства добре. Това място за мен е София, нищо, че живея в Люксембург. Аз обичам София, не защото е столица на България, а защото там получавам много обич от моите най-близки хора, от моето семейство. Когато съм в София, подреждам всичко, което правя, като в шевица – интересна, българска, топла, уникална.
В София живеят баба и дядо. Мама е родена в София, затова аз смятам, че този град е и мой. Там има паркове – зелени, големи, пълни с весели деца, родители и усмихнати баби и дядовци. Обичам да ходя в парка «Заимов» през зимата, когато съм във ваканция. Мястото изглежда така, все едно зимата е избродирала приказна бродерия в бяло, синьо и блестящо. Там правим най-големия и най-веселия бой със снежни топки.
Михаела Георгиева, 6 г. и Михаела Стефанова, 13 г., Ателие „Приложен фолклор“ към Центъра за изкуства култура и образование „София“. Рък.: Елеонора Асенова
Близо до нашия дом е храм «Александър Невски». До него е «Света София». Там кръстихме сестра ми. А мене са ме кръстили в църквата «Света Неделя». До дома на баба са жълтите павета. Така им казват, но те са вече леко кафяви. Въпреки това ми харесват, някак слънчеви са. Обичам, когато ходим с баба и в Докторската градина. От там се вижда университета. Мама е учила там и на мен ми е много интересно да я разпитвам за учителите й.
До дома на баба е и Археологическият музей. Там има страхотни неща. С баба видяхме златната маска на един тракийски цар и тя ми разказа историята му. Разходките с баба са едно от най-любимите ми неща, заедно с нейната вкусна баница. Тя ме води и в Борисовата градина, където си играем на детските площадки. Харесва ми да гледам през прозореца Витоша и да ходя през зимата там, защото има много сняг.
Ето, виждате ли? Така са подредени, сякаш ръцете на най-добрата шивачка са избродирали всичко това върху моята софийска бродерия.
Обичам да съм в София през зимата и през лятото. Обичам да съм с баба и дядо. Обичам, когато мама щастливо се усмихва и ми разказва за своите места в този красив град. Той е моята любима българска приказка. Това е моята българска шевица, която нося в сърцето си.
Себастиан Лексис, 8 г.,
Българско училище „Иван Вазов”- Париж, Франция
Рък.: Янета Димитрова, преподавател по български език и литература
Рисунки: (1)Лоренца и Джорджа Борхия, (2) Борис и Александър Борхия, Верона, Италия
