Believe in the Savior, Nick!

Sometimes life presses you harder than you expect, and you have to show what you can. And it becomes harder to deal with everything alone, but you do not even realize it. There is no shoulder on which to cry, no face to smile at you. And you lose your way … And what is left when everything is gone? Hope! Only the belief that everything will be right can lead you back to the right path where everything is bright.

And everything starts with the story of a girl who doesn’t see a meaning in life …..

Carrie Gilbert and her parents. Their life is overwhelming when they understand about their daughter’s illness. There is nothing more cruel than looking at how the only, most important thing in a person’s life dies before his eyes.

For two years, doctors struggled to help Carrie beat the tumor, but the results had not changed. For a while they hid them from her, but Carrie sensed something was wrong. When they told her, her world collapsed, lost all hope, and gave up treatment because she didn’t find it worthwhile to fight her fate. For a long time her parents talked to the doctor and tried to breathe hope for Carrie, but she had already made her decision.

There was not better than her at high school where she was studying. Carrie   was excellent and loved to paint. Like every girl, she dreamed that one day she would have her own gallery, someone would love her and be with her. She wanted to have friends like any normal person, but the thought of the end of life made her close in herself. Although there were no enemies, there was still someone interested in her personal affairs. But she did not pay attention – there was a people’s wisdom she loved very much: „Who discusses alien life means you have no one“! She was only interested in Nick, the boy he liked in the fourth grade. For so many years he had been watching him, and he did not dare admit it, for he was worried that he would not understand it!

Like every year, traditionally at Christmas, this high school organizes a Christmas celebration. The students were gathered in the hall to tell them more about the celebration. Everyone was very excited, only Carrie seemed not to be excited. Nick stood next to her, and she was busy looking at him hardly. She did not dare to look into her eyes because she thought they were giving more than words or actions, but it only allowed her to look at it. At the same moment Nick turned a smile and said,

   -„You will come, Carrie?“

Carey looked at him excitedly and said,

– Mmm … I think I omit. And he walked to the exit. Her heart would burst! Why did you go? Why did not you stay to talk to him and discuss your participation in the party? Something suppressed her thoughts and made her suffer.

Nick was the most wanted boy in high school, and Carrie knew it very well, so she did not imagine he would like a girl like her. Nick was not indifferent to Carrie, but whenever he tried to get in touch with her, she had pushed him away, but he did not stop searching for a conversation. As he did not give up this time, he ran to the exit, grabbed Carrie’s hand, and enthusiastically said,

„I want you to be my girl tomorrow night at the party!“ „His eyes were sparkling and seemed to be waiting for an affirmative answer.

        „I’ll be ready at eight!“ „Carrie said quietly, hardly restraining her excitement.

Nick looked at her and smiled.

As Carrie  walked to his house, he saw in the street a boy who had painted his mother on the ground and had lying beside her. He approached him and looked at him, his small blue eyes were red, the boy felt the lack of his mother and asked to spend some time with her.

Carrie looked at what was in the bag, pulled out a big chocolate and her drawings, handed it to the boy, and said,

– Take these things and come with me to go to your friends, believe that one day you will be the happiest child of the world, just do not lose hope!

The boy hugged her hard and said,

„You are a wonderful girl, thank you very much, and now wait here to bring you something.

The boy was from a children’s home abandoned by his parents, but he was still waiting for them – maybe someday they would come back for him.

He went outside, went to Carrie, handed her his drawings and said,

– I want you to keep them, do not lose hope, be like me, I live with the thought that someday I will be truly loved.

The boy’s words made her think about the decisions she made for her life. When she returned, she told everything to her parents and also wanted to heal, at least try. Parents were surprised. They were suffering from Carrie’s reluctance to heal, but they did not want to contradict her. Only secretly hoped to become a miracle.

It was almost eight o’clock, Carrie was ready, and he was looking forward to Nick. After 5 minutes he was here. Her mother invited him inside, he wore a huge, beautiful bouquet of red roses and a box of candy.

Carrie dashed down the stairs at the front door, and when Nick saw her, he was            wonderstruck. She was wearing a short red dress, all with glittering pebbles, her hair firmly tied with a ribbon of the same cloth, and the scent of her perfume spread across the house.

He handed her the bouquet saying,

-„Thousands of roses I’d have taken would not make you outrage your beauty!“ His excitement was rewarded with a sweet smile.

The party continued, Carrie and and Nick were having fun, but in a moment she got sick and called for an ambulance. Nick did not even know what it was, but Carrie thought it good to tell him everything at risk of losing him. He loved her and could not leave her, holding her hand, saying,

– Hang on, Princess.

It was Christmas that happened to Carrie. Her parents stood and waited with Nick, they had already lost hope for her. But at that moment something unbelievable happened, even the doctors could not explain how quickly it came out of the crisis and started to recover!

-„Carey will be saved!“ he shouted.

These words were most important to her parents right now.

-She is a strong girl, she believed and succeeded,- the doctor added.

Nick entered the room, grabbed her hand and said,

– Smile Princess! Strange as it sounds, I’m in love with you as I saw you for the first time, and I want you to be my girl.

These words made Carrey feel as she had never felt until now! He turned to look at him, stroked his face and said,

– Merry Christmas, Nick, and believe it! The Savior is here and he does miracles!

Thousands of lights were spilling around Nick! His thoughts were messy, but with his heart he felt how many joys they were going to experience together with Carrie .

Nick approached her and kissed her!

Dayana Todorova, XIA1 class, Literary club “Virtues”

LS “Hristo Botev”, Kardzhali


My name is Dayana Krasimirova Todorova, 17 years old, from Kardzhai. I completed my primary education in „Vasil Levski“ school, in the Tihomir village. Now I study in FLHS “Hristo Botev”, Kardzhali.

In my busy everyday life, I find time to read books and write stories. When I write, I feel differently, reassure myself, immerse myself in another world where everything is beautiful and the people in it are better.

I always find time to create a story, or an essay, or a poem. Since my childhood I dream to have my own book published. A book to touch every person. I believe that sooner or later dreams come true!

Казвам се Даяна Красимирова Тодорова, на 17 години, от град Кържали.  Завърших основното си образование в Основно училище „Васил Левски“ в село Тихомир. Уча в Езикова гимназия „Христо Ботев“, Кърджали. В натовареното си ежедневие  намирам време да чета книги и да пиша разкази.  Когато пиша, се чувствам по различен начин, успокоявам се вътрешно, потапям се в един друг свят, в който всичко е красиво и хората в него са по-добри. Винаги намирам време да сътворя разказ, есе или стихотворение. От малка си мечтая да издам своя книга, която да докосне всеки човек, и вярвам че рано или късно мечтите се сбъдват!


Вярвай в Спасителя, Ник!


 Понякога животът те притиска по-силно, отколкото очакваш, а ти трябва да покажеш какво можеш. И става по-трудно да се справяш с всичко сам, но ти даже не го осъзнаваш. Няма рамо, на което да поплачеш, няма лице, което да ти се усмихне. И ти губиш своя път… А какво ти остава, когато всичко си отиде? Надежда! Само вярата, че всичко ще бъде наред, може да те изведе обратно в правия път, където всичко е светло.

И всичко започва с историята на едно момиче, което не вижда смисъл в живота…..

Кари Гилбърт и родителите й. Животът им се преобръща, след като разбират за болестта на дъщеря им. Няма нищо по-жестоко от това да гледаш как едничкото, най-важно нещо в живота на един човек умира пред очите му.

В продължение на две години лекарите се бореха да помогнат на Кари да пребори тумора, но резултатите не се бяха променили. Известно време ги криеха от нея, но Кари усещаше, че нещо не е наред. Когато й казаха, светът й се срина, загуби всички надежди и се отказа от лечението, защото не намираше смисъл да се бори със съдбата си. Дълго време родителите й разговаряха с лекаря и се опитаха да вдъхнат надежда на Кари, но тя вече беше взела своето решение.

В гимназията, където учеше, нямаше по-добра от нея. Кари беше отличничка и обичаше да рисува. Както всяко момиче така и тя мечтаеше, че някой ден ще има собствена галерия, някой ще я заобича и ще бъде с нея. Искаше й се да има приятели както всеки нормален човек, но мисълта за края на живота я караше да се затвори в себе си. Въпреки че нямаше врагове, все се намираше някой да се интересува от личните й неща. Но тя не обръщаше внимание – имаше си една народна мъдрост, която много обичаше:

„Който обсъжда чуждият живот, означава, че си няма свой”!

Единствено я интересуваше Ник – момчето, което харесваше още от четвърти клас. Толкова години само го гледаше и не смееше да му признае, защото се притесняваше, че няма да я разбере!

Както всяка година по традиция на Коледа, така и тази, гимназията организира Коледно тържество. Учениците бяха събрани в залата, за да им се каже повече за тържеството. Всички бяха много развълнувани, само Кари като че ли не се развълнува особено. Ник стоеше до нея и тя беше ангажирана да го оглежда едва забележимо. Не смееше да го погледне в очите, защото си мислеше, че те издават много повече отколкото думите или действията, но на нея й стигаше само да го гледа. В същия момент Ник се обърна усмихнат и й каза:

– Ще дойдеш нали, Кари?

Кари го погледна развълнувана и отговори:

– Ммм… Мисля да пропусна. И тръгна към изхода. Сърцето й щеше да се пръсне! Защо си тръгна?! Защо не остана да си поговори с него и да обсъдят участието си в тържеството?! Нещо потискаше мислите й и я караше да страда.

 Ник беше най-желаното момче в гимназията и Кари го знаеше много добре, за това не си представяше, че той би харесал момиче като нея. Ник не беше безразличен към Кари, но винаги, когато се е опитвал да се сближи с нея, тя го отблъскваше. Въпреки това той не спираше да търси повод за разговор. Както и този път не се отказа, затича се към изхода, хвана Кари за ръка и въодушевено каза:

– Искам да си моето момиче утре вечер на тържеството! – очите му искряха и сякаш чакаха утвърдителен отговор.

         – Ще бъда готова в осем! – каза тихо Кари и едва сдържаше вълнението си.

Ник я погледна и се усмихна.

Докато Кари вървеше към дома си, видя на улицата едно момченце, което беше нарисувало майка си на земята и беше легнало до нея. Приближи се към него и го погледна, малките му сини очи бяха червени, момчето е усетило липсата на майка си и е поискало да прекара малко време с нея.

Кари погледна какво има в чантата, извади един голям шоколад и своите рисунки, подаде ги на момчето и му каза:

– Вземи тези неща и ела с мен да отидем при твоите приятели, повярвай, че някой ден ще бъдеш най-щастливото дете на света, просто не губи надежда!

Момчето я прегърна силно и каза:

– Ти си прекрасен човек, благодаря много, а сега изчакай тук да ти донеса нещо.

Момченцето беше от дома за деца, изоставени от родителите си, но то продължаваше да ги чака – може би някой ден щяха да се върнат за него.

Излезе навън, отиде до Кари, подаде й своите рисунки и каза:

– Искам да ги пазиш, не губи надежда, бъди като мен. Живея с мисълта, че някой ден ще бъда истински обичан.

Думите на момчето я накараха да се замисли относно решенията, които взема за живота си.  Когато се прибра, тя разказа всичко на родителите си и също, че иска да се лекува, поне да опита. Родители й бяха изненадани. Те страдаха от нежеланието на Кари да се лекува, но не искаха да й противоречат. Само тайно се надяваха да стане чудо.

Часът беше почти осем, Кари беше готова и очакваше Ник с нетърпение. След 5 минути той беше тук. Майка й го покани вътре, той носеше огромен, красив букет от червени рози и кутия бонбони.

Кари се спусна по стълбите срещу входната врата и когато Ник я видя, направо онемя. Тя беше с къса червена рокля, цялата с блестящи камъчета, косата й беше здраво вързана с панделка от същия плат, а  ароматът на парфюма й се разнесе по цялата къща.

Той подаде букета й каза:

– Хиляди рози да бях взел, нямаше да засенчат красота ти! – Въодушевлението му беше възнаградено с мила усмивка.


Купонът продължаваше, Кари и Ник се забавляваха, но на нея в миг й прилоша и повикаха линейка. Ник изобщо не подозираше какво й е, но Кари сметна за добре да му каже всичко, с риск да го загуби. Той я обичаше и нямаше как да я остави, държеше ръката й и казваше:

– Дръж се, принцесо.

Точно на Коледа се случи това с Кари. Родителите й стояха и чакаха заедно с Ник, те вече бяха изгубили надежда за нея. Но в този момент нещо невероятно се случи, дори и лекарите не можаха да си обяснят, как толкова бързо излезе от кризата и започна да се възстановява!

– Кари ще се спаси! – извика той.

Тези думи бяха най-важни за родителите й точно сега.

– Тя е силно момиче, повярвала е и успя!- допълни лекарят.

Ник влезе в стаята, хвана ръката й и каза:

– Усмихни се, принцесо! Колкото и странно да звучи, аз съм влюбен в теб откакто те видях за първи път и искам да си моето момиче.

Тези думи накараха Кари да се почувства така, както никога не се е чувствала до сега! Обърна се към него, погледна го, погали лицето му и каза:

– Весела Коледа, Ник, и вярвай! Спасителят е тук, а Той прави чудеса!

Хиляди светлинки се разляха около Ник! Мислите му бяха разхвърляни, но със сърцето си усещаше колко много радости им предстоят да изживеят заедно с Кари.

Ник се приближи до нея и я целуна!

Даяна Красимирова Тодорова , 11А1 клас,  ЕГ„Хр.Ботев“

Литературен клуб „Добродетели“

A child was born, 2017-А