Категория: Внимание, възрастен!

или Котета следотърсачи Лятото се изниза бавно от въртележката на сезоните и премина в ранни есенни дни, тъй слънчево-приятни без големите горещини. Дърветата в двора хвърляха шарени сенки, в които домашните питомци на Баба – котки и кучета – обичаха да се излежават. Вечерите бяха топли и миришеха на сено, дим от огнища и селска … Continued

Имало едно време едно момче, което написало стихотворение със заглавие „Таралежите се раждат без бодли”. И въпреки че възрастните хора понякога хич не ги разбират тия момчета, мнозина прочетоха стихотворението, което стана впоследствие причина то да бъде отпечатано в училищния вестник. Ученици, учители и родители  четяха тези стихове и им ставаше хем вълнуващо, хем земята … Continued

Четиво с продължение Лятото се източваше от календара и времето оставаше хубаво, понеже горещините намаляваха. Котета лудуваха из двора, а игрите им често преминаваха в ловни забави. Понеже бяха хищничета по природа, ловуването им беше генетично заложено. Те дебнеха малки движещи се цели и се стремяха да ги хванат. Денем, притаени в градината, следяха с … Continued

Четиво с продължение Сузи растеше много кротко коте. Тя имаше гъста пухкава козинка и когато играеше в растенията по двора, се покриваше с лепяща се трева. Баба, Батко или Кака я чистеха дълго, за да я освободят от осилите. Сузи търпеше смирено, но когато с осилите се изскубваше и част от козинката ѝ, разперваше лапички, … Continued

Четиво с продължение Рижко и Сузи бяха вече изучили двора на Баба, избягваха внимателно кучетата, а понякога излизаха на тротоара пред Къщата или се разхождаха в съседния двор. В котешките им изследвания особен интерес представляваше агро-аптеката. Те често се промъкваха в нея да правят компания на Баба: Рижко – почти ежедневно, Сузи – по-рядко. В … Continued

Хасан Мустафа е на 33 години. Обича да рисува от малък и вече е събрал солидна колекция от рисунки. Всяка година той взема участие в годишните изложби на ЦСРИ „Благовещение“, гр. София. Светът в неговите рисунки е хармоничен и мирен, по детски подреден и добър.  Ярките цветове предизвикват чувство на радост и жизненост.        … Continued

Четиво с продължение В Къщата имаше и други питомци, които останаха позабравени – кучетата. Те се чувстваха изначалните стопани на двора и бяха обидени от второстепенната роля, която котките им налагаха да играят след заселването си при Баба. Кучетата често бяха вързани, за да не преследват котките, но дори и тогава те ги държаха под … Continued

Четиво с продължение Вечерите след залез слънце ставаха по-продължителни и по-приятни за разходка в завършек на горещите летни дни. Кучетата се раздвижваха около колибките си след продължителната дневна дрямка, а котките обикаляха из двора и извън него – Машка изчезваше в неизвестна посока, а Рижко и Сузи излизаха на тротоара пред дома. Когато ги мернеше … Continued

Казвам се Теодора Вълева, от гр. Бургас. По професия и по призвание съм учителка. Имам вече 5 книги, първата беше отпечатана, когато бях 18-годишна. Последните ми две книжки са детски – с римувани приказки, по 8 в книжка. Сюжетите са съвсем нови, измислени и нарисувани от мен. Темите, които съм засегнала в тях, са вечните – … Continued

Четиво с продължение В съседния на Къщата двор, също живееше едно коте. То беше ръждиво-черно на цвят, женско и често посещаваше двора на Баба, особено, ако имаше някъде изоставена храна. Кака го беше кръстила Чернушка, заради възчерния цвят на козината му. Чернушка беше дребна, недохранена и наобикаляше кучешките купички за да проверява съдържанието им, когато … Continued