от Андреа Стаматова
Този разказ е част от третата книга „Приказни истории с БНР Бургас“
28.02.2019 Скъпо дневниче, днес ме местят в нов приют – ,,Свети Георги“. Намира се във Видин. Нямам търпение да се запозная с другите деца.
03.03.2019 Тук е ужасно! Настаниха ме в една стая със 17-годишни момичета. Обиждат ме, ритат ме, взимат ми вещите, подиграват ми се. Ти, дневниче, си единственото нещо, което успях да скрия от тях. Не издържам!
05.03.2019 Не мога да повярвам. Днес ми съобщиха, че има семейство, което иска да ме осинови. След 9 години най-накрая ще спра да обикалям по приютите.
06.03.2019 Семейството се държи много дружелюбно с мен. Нямам време да пиша повече. Отиваме в парка да хапнем сладолед.
07.03.2019 Оказа се, че семейството е имало дъщеря и тя е била на моята възраст, даже е родена на същата дата като мен.
08.03.2019 Шокирана съм! Оказа се, че аз съм била това момиче. Показаха ми мои снимки като малка. След всичките тези години отново се събрахме. Любовта събира хора, независимо на какво разстояние са.
09.03.2019 Днес ще се срещна с останалата част от семейството. С всички братовчеди, баби, дядовци, лели.
10.03.2019 След всички тези дни на напрежение, започвам да усещам домашния уют, за който всяка вечер преди лягане мечтаех в приютите.
17.12.2035 Скъпо дневниче, намерих те в един шкаф у дома. Днес е денят, в който ще си осиновя дете. Нямам търпение да видя искрите в очичките му.
18.12.2035 Детето е много послушно и красиво. Беше прекрасен ден!
25.12.2035 Оказа се, че детето досега не е празнувало Коледа и реших да му купя голям и скъп подарък. Когато разопакова подаръка, се разстрои. Помислих си, че не му харесва и го питах какво става. То ме погледна и ме попита:
– Мамо, за какво ми е това? Аз вече си имам семейство. Трябваше да го подариш на някое дете, което няма това щастие да живее със семейство.
ОУ „Александър Георгиев – Коджакафалията“ – Бургас
Ръководител: Иванка Драгиева
ЧУЙТЕ РАЗКАЗА В ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПЕТЯ ЯНАКИЕВА ОТ БНР БУРГАС