Рисунка: Александра Александрова, 6 кл., 32 СУ, София |
|
Когато чуя думата учител, пред очите се подреждат сякаш в редичка лицата на онези, които са за мене пример. Това са моите учители, които съм нарекла с имена, известни само на мен. Може би ще ви се сторят странни, но аз ги възприемам така. Срещам се с тях често и всеки път очаквам тези дни с нетърпение, защото знам, че ще ми бъде интересно.
Госпожата ми в училище нарекох Обич, защото тя цялата е обич. Гледа ме с усмивка, не само когато успявам, а и когато греша. Насърчава ме преди състезание, радва се когато постигна добри резултати. Утешава ме, когато съм тъжна. Шегува се, за да ме развесели.
Госпожата, с която работя по български език, наричам Благост. Търпеливо и спокойно ми обяснява всичко, което не разбирам. Гласът й сякаш ме милва, а очите й гледат топло и мило.
Уроците ми по цигулка са истинско щастие за мен. Затова нарекох учителката си Радост- всеки път тя е в прекрасно настроение, говорът й звучи като песен и ме радва, кара ме да се усмихвам.
Госпожа Прозорец е учителката ми по английски език. Обичам часовете с нея, защото зная, че ще науча още нови думи. Всеки път, когато я видя ми се струва, че виждам бъдещето си. Приятно ми е когато ме хвали, чувствам се специална.
Точност съм нарекла госпожата по математика. Тя ме научи да не закъснявам и винаги да изпълнявам поставените ми задачи. Обичта си към математиката предава и на мен. Макар и рядко се шегува и очите и заблестяват.
Господин Игра – треньорът ми по плуване. С него се чувствам свободна и сигурна. Игрите в басейна ме забавляват и усмивката не слиза от лицето ми. И макар да не съм най-добрата по плуване, аз се чувствам уверена, защото господинът ме окуражава.
Все още не зная какво точно ще бъда след години, но ми се иска да приличам с нещо на моите учители. Те са моя пример и мечтата ми е да бъда като тях- отговорна, грижовна, усмихната и добра към хората.
Лидия Павлова
Рисунка: Давид Николаев, 9 г., АРДУС, Пловдив
|
|
