Стихотворение от Елиф Аднан Али, 10 г., СУ „Петко Рачов Славейков“, гр. Кърджали
Трето място в МК „Моята българска бродирана риза“ 2024
Рисунка: Алекса Велинова, 15 г., Дупница
От стария и дървен скрин излиза
везаната бяла риза.
С пъстра шарена шевица,
роза никне върху плетеница.
Тя с красотата си ни смайва
и с магия чудна ни омайва.
За миналото ни разказва
и стари тайни ни показва.
Бод по бод пъргаво и сръчно
баба с иглата ръчно
вплела с ярки цветове
чудни и незнайни светове.
Има символи най-различни
с дарове най-магични –
грозде, слънце и пшеница
за здраве, любов и дечица.
