„Балът на животните“ – сигурно звучи смешно. Но това е истина, знам го, защото аз бях там. Да започна ли да разказвам? Добре.
В един зимен ден аз и майка ми се разхождахме из красивата гора. Разказвахме си весели истории и беше много приятно. Бяхме се облекли с дебели дрехи. По едно време пред нас изскочи търчащ заек. Зачудихме се какво прави тук през тази студена зима.
– Защо бързаш толкова много? Какво става? – не можах да се сдържа аз и попитах.
Заекът застана пред нас и се огледа на ляво после на дясно и ни прошепна:
– Ето ви билет и на вас за Бала на животните!
– Но почакай! Какъв бал на животни? Трябва ли да се облечем като животни? Или просто да дойдем, да се правим на животни или…… – не си довърших изречението, защото заекът ме прекъсна с думите:
– Този Бал на животните се организира всяка зима и когато започне пролетта, всички животни от Брезовата гора се събираме и празнуваме новия пролетен, летен и есенен месец. Трябва да дойдете и вие, да празнуваме заедно! Ще е добре да донесете нещичко за хапване. Мецаната обожава медец. Така че – до срещата на бала!
Аз и мама се погледнахме с удивление.
Когато дойде денят на празника, ние с мама отидохме в отсрещното магазинче и закупувахме наденички, мед, прясно и кисело мляко, бисквити и още какви ли не работи. И понеже отивахме на Бал на ЖИВОТНИ, решихме да си купим костюми. Аз бях тигър, а мама – лисица.
Загледахме се в билета и открихме къде е. Когато видяхме, че Балът е в една къща в гората, се зачудихме „Как така животни в къща?“
Влязохме и що да видим: всички животни танцуваха и лицата им сияеха от радост, че пак е дошла пролетта! Всичко беше изумително! Аз и мама започнахме да танцуваме с останалите и не се знае кога научихме стъпките!
Сега е ваш ред да дойдете на Бала на животните!
Христина Маринова
 |
|