Разказ от Мирослав Христов Асенов, 10 кл., Литературен клуб „Добродетели“, ЕГ,,Христо Ботев“, гр. Кърджали.
Рък.: Емилия Владева
Фотография: Владимир Добрев
Декември е! Месец на щастие, месец на семеен уют и сплотеност! Наближава Коледа, празник, на който една баба и нейните трима внука, останали сираци, ще се помолят идната година да бъде ползотворна и ще прославят Христа! Навън е студено, минусови температури. Зимата толкова силно се усеща, че дори дървата за камината в това бедно семейство вече не достигат! Живеят ден за ден!
Баба Христина живее за своите трима внука. Целият ѝ живот след оня трагичен инцидент се превърна в отдаденост на трите невръстни деца, за които трябваше да се грижи. Тя живее заради тях ! Тя е длъжна да запълни празнината от липсата на техните родители, които си отидоха без време в една катастрофа. А децата бяха толкова малки!
Сега вече те са пораснали момчета – най-малкият е Божидар на 6, средният, Кристиян – на 9 и най-големият – Христо, на 14 години. Имената на всички тях са свързани с Рождество. Рождество е ден, в който стават чудеса, а за съжаление дни преди Коледа надеждата в това семейство е почти угаснала. Отдавна тук парите не стигат и децата не се вълнуват дали ще получат подаръци, дали ще имат елха, която да украсят и дали ще имат голяма трапеза, изпълнена с коледни ястия. Те искат само и единствено да не мръзнат, да са здрави и Христос, за когото вярват, че е техният Спасител, да им помогне. Да им даде сили да продължат напред и да бъдат заедно още дълги години. И се надяваха! Та нали всички те са именници!
5-ти декември! Остават 20 дни до Коледа. За съжаление се случи нещо лошо, което ще промени живота на тези малки момчета. Баба им Христина получи сърдечен удар и спешно я транспортираха в най-близкото спешно отделение. Трите малки момчета останаха на произвола на съдбата! Нямаха при кого да отидат! Нямаше кой да бъде до тях и да им повтаря да вярват в чудото! Останаха сами да се грижат за себе си. Единственото, което можеха да направят, е да се молят за баба си Христина!
На следващия ден, 6-ти декември, бе тежка сутрин. Сякаш всичко вървеше накриво за тези деца. Сутринта баба им изпадна в кома поради липса на желязо и отслабена сърдечна функция. Какви премеждия сполетяха тези деца, точно преди най-светлите празници !
В тази ситуация те трябваше да пораснат бързо, да бъдат силни в изпитанията, пред които животът ги изправя, а те все още бяха деца! Сякаш животът ги наказва, а са толкова добри! На Божидар, Кристиян и Христо не им оставаше нищо друго, освен да повярват в хубавото, в онова, че баба им ще се събуди и пак ще им разказва своите така интересни истории за тях.
Ето, че дойде и рожденият ден на баба Христина. Хубав беше денят навън – слънцето грееше, сякаш беше март! Наистина хубав щеше да е денят, ако тя беше будна и до своите внуци. А те, малките момчета, живееха с надеждата, че ще стане чудо! Но докторите помрачиха надеждите им – в болницата имаше недостиг на животоспасяващи системи. Сякаш в такива моменти човек разбира колко несправедливости има в този живот. Въпреки това обаче децата не губеха вяра. Те знаеха, че баба им ще успее да се пребори. Как? Та тя е толкова жизнена и толкова още има да им разказва за своя живот… И токова радости още имат да преживеят заедно…
Довечера е Бъдни вечер – остава толкова малко време! А вечерта, трябваше това бедно семейство да седи край камината и да бъде щастливо! Най-малкият, Божидар, разказа на своите братя как е сънувал баба си будна и как сладкодумно му е разказвала приказка.
За тяхна огромна радост в навечерието на Коледа баба им се събуди! След толкова дни на мъка и болка, тя успя да се събуди и да продължи да мечтае за внуците си. А децата вярват, че Спасителят е някъде тук около нея…
Ето, вече си бяха вкъщи! Уморени, но радостни, че баба Христина е станала все по-добре и скоро ще излезе от голямата криза. Камината е запалена! Бъдникът и той гори! Сърцата им се затоплиха на тези малчугани! Усещаше се обичта, която изпитват един към друг !
Вечерята беше скромна, въпреки че всички бяха именници. Важното е, че имат обич в сърцата си и любов към Бога! И не изгубиха вярата си в този, който се ражда заради всеки един от нас и заради цялото човечество!
Какъв празник само !
Откъм кухнята се чуха дружните гласчета на децата: „Благодаря ти, Господи!“!
