Есе
Аз мисля, че България е единствена в Европа и света, защото виждам моята родина, нейните забележителности, нейните красоти и хората, които живеят в нея. Обичам я, защото тя е единствената татковина за мен.
Нейните забележителности са най-красивите на света, защото те ни дават знания за културата на народа ни. Има много чужденци, които посещават България. Те казват, че тя има много интересна история с нейните градове и туристически обекти, като Рилския манастир, Античния театър в Пловдив, пещерата Съевата Дупка, която се намира близо до Ловеч, Белоградчишките Скали и пещерата с Божиите очи до село Карлуково.
Белоградчишките скали
Белоградчишките скали са много посещавани от българи и чужденци. Те са скални фигури, високи двеста метра, разположени в Западния Предбалкан. Скалните цветове са от чисто червено до жълто. Много от скалите имат фантастични форми и са включени в интересни легенди. Те често са наричани на хора или предмети, на които приличат или напомнят.
Белоградчишките скали са вписани като природни забележителности от българското правителство и са главната туристическа атракция в региона. Oбразуват ивица с дължина тридесет километра и ширина до три километра. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.
Белоградчишките скали се състоят от три скални групи. Обявени са за природна забележителност през 1949 г.
Античният театър в Пловдив
Античният театър на Филипопол е сред най-добре запазените антични театри в света. Зрителните места на театъра са ориентирани на юг — към античния град в низината и планината Родопа. В план театърът е полукръг с външен диаметър 82 м. Откритото зрително пространство — кавея, включва 28 концентрични реда мраморни седалки. Те са разделени от пътека – диазома на два ранга. Във височина двата ранга са прeсечени от тесни радиални стълби, които разделят кавеята на трапецовидни сектори — керкиди.
Зрителните места обграждат сцената – орхестра, която е с форма на подкова и диаметър 26,64 м. От южната страна на орxестрата е сценичната постройка – скене. Тя е триетажна сграда, която в източния и западния си край завършва с издадени към кавеята проскении, в които са поместени стълбите за етажите. Сценичната площадка (проскений) е висока 3,16 м. с фасада към орхестрата, декорирана с йонийска колонада от мрамор, която е увенчана от триъгълни фронтони.Фасадата на скенето към зрителите се състои от два портика на два етажа — първият етаж е в римо-йонийски, а вторият — в римо-коринтски ордер. Фасадата е просечена от три симетрично разположени врати.
Входовете — пародоси — към орхестрата, отначало — открити, по-късно — засводени, свързват кавеята със сценичната постройка. Подземен проход със засводен коридор започва от центъра на орхестрата, преминава под сценичната постройка и излиза извън сградата.
Втори засводен проход преминава под централния сектор на високия ранг и свързва кавеята на театъра с Трихълмието. Над него е изградена ложата за почетните лица. Според открит строителен надпис върху фризархитрава от източния проскений, построяването на театъра е станало по времето на римския император Марк Улпий Траян (98–117).
Ето, защо България за мен ще остане най-великолепната и неповторима страна с най-богата природа, включваща различни обекти от нейното славно минало.
Миглена Макавеева, 8 г., 2 ”в”клас
от 140 СУ “Иван Богоров”, гр. София