Есе
Той не знаеше какво е Европа и къде се намира. Върху избелялата географска карта, останала от ученическите години на баща му, мястото изглеждаше като весело цветно петно. Не можеше да си представи как това петно би могло да е съкровищница на древни цивилизации и привлекателно място за велики откриватели. Как това място можеше да е убежището на собствената му родина.
За пръв път видя бялата табелка, забита с две крачета близо до ръждясалата детска люлка. Забеляза кръг от жълти звездички върху „синьо небе” и изсрича: „ПРОЕКТ”. Думата не му стана ясна. Засмя се и отиде да си играе.
Един ден камъните и бурените изчезнаха и на тяхно място кацна детска пързалка-ракета и жълто петле на голяма пружина. Часовете за игра станаха по-забавни, а приятелите още повече.
В началото на една учебна година той отново видя познатата бяла табелка със златните звезди и небето, но този път пред своето училище. Усети радостно вълнение и очакване за нещо интересно.
Скоро класните стаи засветиха с нови свежи цветове, дворът се ширна с пъстри плочки и млади дръвчета. Прозорците заблестяха като щастливи детски очички под слънчевите лъчи. Дните станаха по-весели и интересни.
Сега в училище редом до националното знаме застана още едно, това на Европейския съюз.
Когато попита баща си какво е съюз, той му обясни, че това е единство и обединение на отделни хора или групи, в които се спазват определени правила на действие и поведение. Както в училище, така и в съюза се държи на уважението, толерантността и зачитането на специфичните интереси на всеки участник. Всички участници се стараят да съчетават мечтите си и посветените на тях действия в името на по-добро развитие и по-добър живот за всеки.
Спомни си урока за Европа. Група държави, съжителстващи върху географската карта. Толкова много градове и хора на толкова малко пространство! И никой не бива да пречи на другия. Дори ако е необходимо, трябва да си помагат.
За пореден път спря погледа си върху цветното петно от картата – палитра от държави, обиколени от синя вода. Ето го и любимото Черно море, където прекарваше най-щастливите летни дни, и което се намираше в неговата родина – България.
С какво ли една такава малка страна можеше да бъде полезна на останалите. Дали е само една врата, както се изразяваха възрастните, през която текат потоци от емигранти, които си търсят гостоприемна държава и платена работа?! Потоци от силни, можещи и знаещи българи, които затварят вратите на домовете си и излизат през вратата, за да живеят с достойнство?!
Дали България е малко антре с олющени стени, в което се захвърлят калните обувки и сивото палто, прибягвайки бързо в опит за спасение от настъпването и ръчкането с лакти, празно сладкодумство и кой е по, по-най. Трудно беше да се прецени. А дали не трябва да се развява само синьото знаме с дванайсетте златни звезди, което напомня за Синята планета Земя – нашия космически дом, за дванайсетте часа на Времето, за Дванайсетте апостола на Спасителя…, или да се уважи самотата на родния трибагреник?! Трудно е да разбереш възрастните.
Детството е друго измерение, неподвластно на територии и борбата за тях. То е свят, където съществува единствено национално пространство и то не бива да се нарушава, до деня, в който ще се направи решаващия избор. А тогава вратата ще бъде широко отворена и зад нея – безброй свободни пътища.
Йоан Иванов
 |
|
