Eсе
Имало едно време една малка България с едно голямо сърце. Тя била щедра. Пускала своите младежи навън, да учат, да работят, да творят и да я прославят навред по света. В замяна с широко разтворени ръце приемала арабските деца, майки, бащи и старци. Бежанци. Тя била тяхната врата към Европа. Но честна ли е била тази размяна? България не знаела колко я обичат нейните младежи и как не искали да си тръгват, искали тя да ги задържи. Мечтаели България да бъде дома им, мечтаели да се чувстват сигурни там и да знаят, че България я е грижа за тях. Искали повече от всичко.
Ала уви, България била с твърде голямо сърце. Оставяла парите си да бъдат откраднати от този и онзи, допускала правилата да не се спазват и някак забравила да повика децата си обрато. България не знаела, че ,,аз съм българче’’ все по-малко хора го изричат. ,,Аз съм холандец” станало по-модерно.
И с широко разтворени ръце България приела новите ,,българчета’’ без дори да подозира, че те не я обичат така, както ония, които тя пуснала. България била поредният път, който човекът ,, аз съм пакистанче’’ щял да извърви към Европа. България не била дом за тях и колкото и щедра да е била тя, никога нямало да е дом за ония, които не виждали голямото й сърце, а големите й пътища. Хладнокръвно минавали, разрушавали, взимали каквото могат и после я напускали.
Къде останали младежите на България? Предишните вече се наричали холандци, германци, французи. А децата и внуците им? На кой ли език изричат ,,родна реч омайна, сладка’’? Как ли звучи на холандски, немски и френски „…език свещен на моите деди”? А новите „българчета” може би дори не знаели, че това е малката България с голямото сърце, когато я подминавали.
Тая България я има и днес. От нея обаче остана само Гранд хотел „България”. Хубав хотел. Вкусна храна. Удобни легла. И дружелюбни хора, готови да ви се усмихнат на сто езика. Над красивия параден вход с големи букви, на всички чужди езици е написано: „Добре дошли в Гранд хотел „България”. Хубав хотел, с история. Препоръчвам го на всеки. Но той е просто спирка за пътуващите към Европа. Едни влизат, други излизат, но никой не остава. Точно като на една врата.
А колко би било хубаво голямото, туптящо, щедро сърце на България отново да ни приласкае!
Рая Кандова
Рая Ивова Кандова |
|
