България – врата към Европа

1 Врата

Есе

Светът-едно необяснимо, но всеобхватно понятие. Сред необятната му шир съществуват толкова чудеса и красоти. Величествените дървета, закрилящите ни планини, крехките цветчета, обширните нивя… Това са въшебства! Невъзможно е да се опишат. Но може би ако бъдат събрани наведнъж ще наподобяват едно пъстроцветно листенце, омайващо с багрите си. Познавам едно такова листо. Елате с мен и го вижте не с очите, а със сърцето си!

Нейде там, отвъд Черно море, сгушена в обятията на планините, се простира моята родина България. Тя сбира в себе си всичко необходимо, за да завладее сърцето и да омае разума. Нейната прелест заслужава поклон, хвалби, гордост… Затова ще й дам една титла. Нашата прекрасна България е врата, която отваря пътища към едно пътешествие из Европа.

Думата „врата“ може да бъде разтълкувана като шанс за полет към незнайни върхове и дълбини, езера и планини. Какво по-добро начало от една земя, излъчваща сигурност и топлина. Земя, кръстена с името България преди повече от хилядолетие, чийто народ неуморно се е сражавал срещу чуждото владичество и робство, и чийто знаме никога не е било сваляно.

Нека си припомним въпроса на великия български поет и писател Вазов: „Отечество, не си ли достойно за любов?” Вие, горди сънародници, как бихте отговорили? Не е ли точно любовта сътворила цялото великолепие на нашата татковина? Не са ли загивали българските юнаци, и жените, и децата, и старците в името на свободната страна, която имаме днес?

Да погледнем и към по-далечното минало, тогава когато българските брегове са били мити от водите на цели три морета или когато след петвековно османско робство нашите предци са събрали смелост и са дали най-ценното-живота си в името на отечеството ни. Нима една страна, създадена преди хиляда години, преминала през какви ли не премеждия, упадъци и възходи, не отваря пътища към красивата и елегантна Европа. България заслужава да стане символ на европейската мъдрост и интелигентност.

Българската нация, която вече много векове е запазила обичаите си, представлява чудесно сплотенността на европейците. Нека тези твърдения се основат и на аргументи от настоящето. Точно в този момент многобройното българско население се труди усърдно и изкарва честно прехраната си. Също така всички профисионални постижения на България показват трудолюбивостта и целеустремеността на нашия народ.

Това обагрено и изящно листенце, наподобяващо България, неведнъж е било издухвано от вятъра, падало е в калните локви, ала никога, никога не е било заличавано. То символизира както нашата родина, така и пъстрата и силна Европа, готова да се изправи пред всяко едно предизвикателство, защото ние, европейците, сме винаги заедно!

Мария Христова

2017-06-10-12-18-57-269

Аз съм Мария Ангелова Христова, на 12 г., от град София. Изучавам различни предмети, включително английски и руски език, в 96 СУ „Лев Николаевич Толстой”. Оценките ми са отлични и се стремя и занапред да бъдат такива, но това далеч не е толкова важно. Смятам, че знанията, които получавам, не могат да се заменят с число от 2 до 6.

Аз съм едно любознателно и темпераментно момиче. Едни от най-изявените черти в характера ми са амбицията и идеализмът, които в повечето случаи ми помагат, но понякога ми пречат.

Също така съм и голям мечтател. Моите мечти са, когато порасна, да се изуча, да стана учителка и писателка,  да живея в малка къща, обсипана с безброй красиви цветя и, разбира се, да бъда здрава и щастлива!

Най-големите ми цели са да продължа да имам такива добри семейство, роднини и приятели и да бъда добър и благороден човек. Тези неща означават много за мен!

7-horz

gerb