Eсе
„Българите са страшни за целия свят, малък народ, но непобедим“ – така цитира Паисий Хилендарски в своята „История славянобългарска“. Малката държава България държи цяла Европа в своите шепи.
Забутана в дивия Балкан, провъзгласена за една от най-бедните и изпаднали членки на Европейския съюз, нашата страна бива подценявана многократно – най-вече от нас самите. Чужденците от така наречените развити страни ни навестяват най-редовно, защото са останали очаровани от благата, които този малък рай предлага.
Вековните лесове, простиращи се по „гръбнака“ на майка България, високите планини и изящните пещери разкриват тайните си пред тези, които се осмелят да ги доближат. Който търси спокойствие, се наслаждава на омайните поляни, чудотворните извори, игривите потоци или копринените плажове. Ала не само живописната картина омагьосва съзерцателите. Впечатляващо е и богатството на българската култура. Нашата държава стои на кръстопътя между Азия и Европа и потокът от преминаващи хора винаги е бил масивен.
Трудно е да не се влюбиш в това място – затова има и толкова много заселници. Самите българи първоначално са били пришълци по тези земи. С течение на годините хората са се интегрирали и са се приспособили един към друг. Научили сме се на гостоприемство и на либералност към другия. Всеки един от народите, които изграждат българската общност, е оставил своя отпечатък. Традициите ни се връщат с векове назад, а за постиженията ни завиждат и най-големите ни врагове:
„Не са описали храбрите постъпки и славните дела на българския народ и царе, накратко и противното писали, както им било удобно, за да не се срамуват, че българите много пъти са ги побеждавали и са взимали от тях данък” (Маврубир, цитат в „История славянобългарска”).
България е богата страна, която заслужава уважение и възхита.
В един от най-страшните периоди за европейските страни – набезите на арабите – българите са били тези, които овладели положението. Без помощта на хан Тервел византийците не биха успели да надвият нападателите. Тази победа е била повратна точка в Европейската история, защото отблъснала вълната на мюсюлманските нашествия от изток за повече от 600 години. Така България се превърнала в защитник на целия континент.
Въпреки че тя затваря своите врати към злощастията, родината ни винаги е била дом за новаторското. С приемането на учениците на Кирил и Методий, Княз Борис I дава убежище на славянската писменост. Осигурява възможност за нейното проповядване и така спасява делото на двамата братя. Днес азбуката ни е едно от културните наследства на Европа. Установяването и като официална писменост разчупва монопола на латинския, гръцкия и еврейския език като единствени „свещени езици“. Прави религията по достъпна за обиковения човек, което дава възможност за една по-мащабна образованост на народа. Събитията в България се отразяват из целия континент – скоро и в други владения се проповядва на разбираем език. Така страната ни създава един своеобразен път към знанието.
Друг повод за гордост у българите е Боянската църква. Макар че тя е считана за един от от основните представители на Средновековието, в нейните стенописи се изобразяват ярки и наситени образи, жизнени и богати нюанси и портретни характеристики на светски лица. Това е нестандартно за обичайно-срещаните агонизирани лица, следващи стриктно канона. Този новаторски подход е характерен за Ренесанса, въпреки че се е появил много преди Джото. Оценено световно, културното ни наследство представя България като гнездо за прогресивното, свободолюбивото.
Българите винаги са намирали начин как да се докоснат до европейските души. С падането под Османско владичество страната ни претърпява най-големия си упадък в своето развитие. Българите са считани за хора втора ръка, били сме ограбвани и подтискани с продължение на векове. Западноевропейските сили не одобрявали възстановяването на голяма балканска държава, опасявайки се, че тя би служила на амбициите на Русия. Помощта отвън не идвала, но патриотите не се предали. Запазили сме традициите си, отстоявали сме писмеността си, съхранили сме се като народ. През Възраждането сме си отвоювали Българската екзархия. Водили сме многобройни битки, като едно от най-открояващите се е Априлското въстание. Кръвопролитията и ужасите били неописуеми, но нашите смелчаци се борили до последния си дъх. Тази трагедия стигнала до сърцата на европейците. Усилията на мъчениците били оценени, признати. Великите сили се събрали и в Цариградската конференция се решило да се възстанови България като две автономни области. Отказът на Османската империя довело до съдбовната Руско-турска освободителна война, увенчана с успех.
България не е просто една територия която свързва Изтока със Запада. На прага на тези два свята, хората променят разбиранията си, отварят съзнанията си. Страхът от различията отстъпва място на човечността, любовта. Макар и малък народ, ние защитаваме принципите си, отстояваме вярванията си, а именно – тези в доброто. Единствените прегради, които стоят изправени, са тези в мислите на самите българи. Има с какво да се гордеем, има на какво да се опрем – не е нужно да се срамуваме от това кои сме и откъде идваме, да се оприличаваме на някой друг. Ако преодолеем съмненията към самите себе си, може би и ние ще успеем да преминем през вратата към Европа, която сме изградили.
Мария Милушева
 |
|
