Неолитни фигурки, 2. Богинята-майка и 3. Богинята с кока
Днешните български земи имали благоприятно географско положение на Балканите и се утвърдили като посредник между Изтока и Запада, Севера и Юга. Най-активни взаимодействия населението тук имало с хората от Близкия Изток – контактите се изразявали в натуралната размяна или чрез проникване на малки етнически групи в едната или другата посока. Много силни били връзките на населението от Пирдопско-Златишкото и Софийското поле със Северна Гърция, Македония и Сърбия посредством долината на река Струма. Засилена била натуралната размяна – медта, добивана в Старозагорско (местността „Мечи Кладенец“) проникнала далеч на север, до Молдавия. Контактите с населението в Западна Мала Азия били в областта на религиозните вярвания и култове, а откритите средиземноморски миди, от които древните хора изработвали накити, били доказателство за връзките с Източното Средиземноморие. Понякога мидите били използвани като разменно средство.
Освен от черупки от миди, жителите на нашите земи изработвали накити от глина, мрамор, по-рядко от мед и злато. Хотнишкото златно съкровище съдържа пластинки, изрязани антропоморфно. Били намерени при разкопки множество глинени печати (пинтадери – за татуировки). Човекът от този период по нашите земи изработвал детски играчки, познавал и някои забавни игри. Върху глинени съдове са открити знаци (село Градешница, Врачанско – 4 хил. пр. Хр.), което говори за наченки на писменост. Знаците били подобни на тези от критската и йероглифската писменост. Знаците и пиктограмите в керамичните произведения били много стара традиция по нашите земи – те били местно явление в Балкано-Дунавската и Карпатска област.
Откриването на бронза (сплав от мед и калай) било голяма победа на човека над природата. Докато медта се срещала като готова суровина, бронзът се получавал при определена технология, където са необходими доста сръчни умения. Най-старите оръдия на труда от бронз са открити в предна Азия и се отнасят към 4-тото хилядолетие пр. Хр. Малко по-късно такива били открити в Египет, Индия и Европа.
Развил се стопанският живот – металургия, орното земеделие, скотовъдството и занаятите. Нараснала натуралната размяна и се оживили контактите между човешките общества. Натрупването на продукти довело до възникването на междуособици и стълкновения между различни групи племена.
Хотнишко златно съкровище
Бронзът бил по-твърд и по-здрав метал от чистата мед. Изливането на оръдия на труда и оръжия от бронз било по-лесно, понеже се топял при по-ниска температура и бил по-устойчив на корозия. По нашите земи съществували значителни металургични центрове, които се характеризирали с вътрешно-общинна специализация в производството. Някои находки съдържат няколко екземпляра от един и същи вид оръдия на труда, но без следи от употреба -били предназначени за обмен. За развитието на металургията изиграли роля и значителните медни рудни находища край Стара Загора, Родопите, Врачанско и др.
През ранната бронзова епоха били отглеждани различни видове домашни животни – говедо, овца, коза, свиня, куче и др. Говедото било използвано като теглова сила и средство за придвижване. За пръв път у нас се появил конят като опитомено животно през бронзовата епоха. Тогава грънчарите изработвали глинени съдове с нови форми и украси, характерни за Троя. Контактите със Северното Черноморие били установени чрез шнуровата украса, керамика, която има голямо своеобразие по нашите земи и рязко се отличава от „културите със шнурова керамика в северните области“.
Селищата през бронзовата епоха продължили да се изграждат близо до езера, извори, реки, в местности с плодородни почви и пазбища. Понякога селищата се оказвали тесни поради увеличение броя на населението, затова започнали строителство на жилища извън селището. Необходимостта от защита наложило изграждането на още по масивна каменна стена около него (село Езеро) – това превърнало селището в силна крепост, където намирали убежище живеещите в малките неукрепени поселения около централното населено място. Жилищата тук били наредени в правилни редици или в отделни групи, а на центъра имало празно свободно от постройки място. От него тръгвали широки и незастроени „улици“, които водели към входовете на отбранителната каменна стена.
В Северозападна България селищата нямали такъв дълговременен характер както в Югоизточна България. Това е така, защото на север преобладавали скотовъдците, както и понякога имало засилени набези на степни племена.
През този период част от населението обитавало пещерите (Магурата, Деветашката пещера, в Ловешко, Видинско и др.). Във Варненското езеро били открити и наколни селища, в които е намерено голямо количество битови предмети, някои от тях изработени от дърво.
Новите селища се различавали с по-голямата разпръснатост на жилищата, изгубвайки характерната за по-раншните периоди компактност. Населението по нашите земи е имало големи познания в строителството на жилища. Започнал строежа на жилища с по-големи размери. Те имали лека конструкция и били изградени от забити в земята дървени колове, преплетени с пръти и измазани с дебел слой глина, примесена със слама. В ъглите поставяли ломени камъни, които придавали здравина на жилищата. Имало две помещения, като във всяко жилище имало пещ, зърнохранилища, площадка за сушене на зърното и др.
Жилищата в могилата край Нова Загора имали форма на трапец и били ориентирани от Изток на Запад. Между тях имало тесни проходи (улички с ширина от 1 до 2 метра).
През Бронзовата епоха се установило и второто голямо разделение на труда, когато занаятчийството, появило се естествено от домашното производство, се отделило от земеделието. Все повече продукти били предназначени за размяна – първоначално между племената, а после между отделни лица.
Караново – археологически богатства в подножието на Сърнена гора
Усъвършенствали се и средствата за съобщения. В Югоизточна и Централна Европа били открити глинени модели на коли с 4 колела и единични колела, които говорят за това, че за товарен транспорт и за впрягане използвали едър рогат добитък. Опитомяването на коня и появата на колата открили съвършено нови възможности за общуване между хората и за усилването на междуплеменните връзки.
Развивало се и производство на военна техника – мечове, върхове на копия, бойни брадви, щитове, шлемове и др. Военните стълкновения довели до пленяването на хора, които били превръщани в роби. За защита между враговете била необходима по-тясна сплотеност между племената и образуването на големи племенни съюзи. От късния период на бронзовата епоха били открити археологически находки в Северозападна България, Югозападна Румъния и Североизточна Сърбия, които говорят за голяма обособена вече етническа група с напълно еднаква материална и духовна култура.
Развитието на балканските земи, в това число и нашите български земи, станало по-самостоятелно, така че те оказали влияние на по-изостаналите области в Централна и Източна Европа.
През ранната бронзова епоха се засилили контактите със Северозападна Мала Азия – намерените оръдия на труда, оръжия, основите на жилищата с общи дълги стени и други предмети имали точни аналози сред находките в Мала Азия и Егейските острови.
Това показва, че през ранната бронзова епоха по двата бряга на Егейско море се развивала единна култура – земите на юг от Стара планина нямали разграничителна линия с егейската култура. Тази област, включително и Халкидическият полуостров, била център, където се събирали културните влияния от Юг и от Север.
Културата през средния период на бронзовата епоха имала сравнително самостоятелно развитие. Тя оказала значително влияние на културите в съседните земи. Активизирали се връзките между днешните български земи и континентална Гърция. От двете страни на Стара планина били изработвани бронзови мечове и върхове на копия, които имат точни паралели само сред микенското въоръжение.
В следващите публикации ще направим обзор на най-важните неолитни и халколитни селища на територията на нашите земи и характерните древни култури, свързани с тях. Археологическите разкопки доказват наличие на развита цивилизация тук, която е един от най-забележителните и значими паметници за праисторията на Балканите и Европа.
Владимир Добрев
Следва продължение