Халколитната култура край Варненския залив
Варненският халколитен некропол бил открит случайно през 1972 г. при прокопаване на канал близо до Варненското езеро. Датиран е от края на V – началото на IV хил. пр. Хр. Смята се, че находките от т.нар. „Варненско злато“ представляват най-старото технологично обработено злато в Европа и света, което го прави един от най-забележителните и значими паметници за праисторията на Балканите и Европа.
На площ от 7500 m² били разкрити 294 (от над 1000 общо) гроба от епохата на халколита, някои от които се отличавали с изобилие от златни предмети. При други били открити само няколко дребни незначителни предмета, а в около 15% от тях нямало хора и затова били наречени „символични погребения“.
Според учените, погребалните обреди в това архаично късно-халколитно общество, създало некропола, отразяват социалното, а не имущественото положение на починалите. Откритите предмети говорели за развито металообработване и за наченки на държавно образувание – царска институция, и то близо хилядолетие преди траките да населят земите на Балканския полуостров.
Появата на рудодобива и металургията и свързания с тях търговски обмен станало причина за отделянето на занаятите и търговията от земеделието и скотовъдството, което създало предпоставки за промяна на обществените структури и концентрирането на властта в ръцете на неголяма група хора – погребаните с повече и по-богати гробни дарове. От тази гледна точка Варненският халколитен некропол можел да илюстрира първите етапи от зараждането на класово общество и социалното разслоение на обществото.
Златните предмети имали по-скоро сакрално-символично значение, отколкото били белег на благосъстояние. В тази връзка някои учени предполагат, че Варненският некропол е било култово място, в което са погребани вождове с голямо значение за територията на голям междуплеменен съюз, което предполага наченки на държавно обединение.
Има и още една интерпретация, която е не по-малко вероятна – некрополът да е гробище на високоразвита общност от централна област, нещо като социално-икономически център на Северозападното Черноморие през втората половина на V хил. пр. Хр.
Древните жители на нашите земи са експлоатирали около 50 медни находища за добив на медна руда, която са обработвали по специална технология. Но Западно-причерноморските източници на метала били под пълен контрол на т.нар. „Варненски център за металообработване“. Повече от половината медни сечива и оръжия, открити в некропола, били произведени от мед, добивана в рудните райони на южното Черноморско крайбрежие (Странджа: Върли бряг и Медни рид – Росен), а друга по-малка част – от находищата на Горнотракийската низина (местността Мечи кладенец – Ай-бунар край Стара Загора). Досега проучените общо 11 рудника там формират най-голямото находище на мед в Европа от VI-IV хилядолетие пр. Хр. с добити около 1000 тона мед.
Не само намерените предмети във Варненския халколитен некропол удивляват със своята уникалност, самите медни и кремъчни инструменти, с които били произведени те (тесли, брадви, ножове, длета и др.), са не по-малко уникални – технологичният инструментариум и екипировка сами по себе си говорят за съществуването на праисторически център, поставил основите на съвременните базови технологии при обработка на металите – пластична деформация, ковашко заваряване, термична обработка и металолеене.
В „мъжките гробове“ били намерени комплекти ковашки инструменти – брадва, чук, шило, длето, което е знак за наличие на икономическа и социална действителност. Интересно е, че в детските гробове са намерени миниатюри на ковашки инструменти – това би могло да означава, че социалният статус на ковача се е онаследявал, както царският. Така се предавали сложни знания от баща на син чрез тайни инициационни обреди – символично ковачът приемал ученика за свой син, така в занаята не можел да проникне „чужд човек“.
Интерес буди фактът, че нито нито един от инструментите, намерени в гробовете от Варненския некропол, не бил използван – вероятно на тях се е придавало значение като на политически символ. Златната брадва-чук се е превърнала в скиптър, който обозначавал най-високопоставеният индивид в обществото – според учените това е доказателство, че ковачът е имал функцията на цар, ако не на практика, то поне чисто идеологически.
Другото уникално нещо във Варненския халколитен некропол били многото „символичните гробове“ – задължително в тях имало златни предмети и по-голям брой медни сечива, като само в този тип погребения съдържали корубести костени идоли и мъниста от черупката на Dentalium. Едната хипотеза се отнася към погребения на загинали надалече или изчезнали членове на рода, според друга – това били ритуални погребения на божества. Само едно е сигурно, че древните обитатели на нашите земи през халколита имали високо развито религиозно мислене.
Някои от „символичните гробове“ имат изключително богат гробен инвентар и са едни от най-уникалните в некропола поради откритите оръжия, сечива, жезъл (явно мъжко погребение). В други били оформени глинени маски на човешки глави, а върху тях били поставени златни предмети, които маркирали очи, уста, уши. Наличието на амулети, игли за коса, прешлени за вретено и др. били знак за женски погребения.
Например, в единия символичен мъжки гроб (№4) вероятно бил погребан идол. Златните дарове-предмети наброявали 320 с общо тегло 1518 грама – само тук има повече от цялото открито злато по света от тази епоха. Сред тях били златна нагръдна плоча, ритуална брадвичка с обкована в злато дръжка, изпълняваща ролята на жезъл (скиптър), масивни гривни, обковки от лък, украшения и апликации; съдържа и два керамични съда – широка чиния и купа с похлупак. Уникалното за тях е, че са украсени с геометрични мотиви от златна боя.
Чинията е един от символите на некропола и един от най-често изобразяваните предмети. Най-основните характеристики на Варненската култура се отнасят до финната керамика с блестящо полирана повърхност, вероятно изработена с помощта на грънчарско колело.
Останалият погребален инвентар включва медни и каменни сечива, мъниста от кварц и минерали, брадва от рог на елен, корубест костен идол, черупки от Dentalium.
Владимир Добрев,
Маргарита Друмева
