Рисунка: Нелин Белгин Билял, 13 год., гр. Попово
Тя слизаше от високата планина.
Беше много красива жена. Дългата й роба се стелеше след нея по пътеката и приличаше на река – синкаво-бяла, ту спокойна, ту буйна и игрива. Червеникавата й коса се развяваше от вятъра и стигаше чак до земята. Бели и червени рози бяха вплетени в нея, като бели гълъби, готови да литнат. Ръкавите на дрехата целите бяха в пъстра шевица и нежна дантела. Сякаш слънцето лично бе събрало топлите цветове на дъгата и ги бе изплело с лъчите си. Зелените очи на жената бяха добри и усмихнати, като очите на баба.
Красивата жена стъпваше елегантно. Босите й крака галеха тревата. Една пъстра пеперуда беше кацнала на ръката й. Тя беше голяма пеперуда с големи крила. Толкова красиви, като че блестяха. Помислих, че диаманти стоят на четирите края на крилцата, защото в тях се оглеждаха всички цветове на дъгата! После се досетих, че това е роса – по-красива от диаманти и по-чиста от всичко.
Красивата жена се усмихваше, защото мислеше за децата си. Искаше й се да са до нея сега и да ги прегърне по-скоро. Затова се прибираше се у дома. Знаеше, че там е най-хубаво и там са децата й.
Когато приближи, разбрах. Тя се казваше София.
В този момент узнах, че я обичам.
Дюн Латуш – 8 г.,
Българско училище „Иван Вазов”- Париж, Франция
Преподавател по български език: Янета Димитрова
Рисунки: Боряна Цветанова, 8 г., Арт школа Попово и Мишел Михайлова, 8 г., Арт школа КОЛОРИТ, Плевен
