Оставих настрани книгата, привлечена от внезапно промъкналата се през непритворените щори на прозореца ярка светлина. Любопитството ми надделя и отворих широко прозореца. Извърнах глава към звездното небе, защото нещо още по-ярко привлече вниманието ми. И наистина, една звезда се открояваше от другите. Грееше по-силно от останалите светила, сякаш бе изпълнена с вяра и любов. Но щом я погледнах дори само за миг, не можах да откъсна поглед от нея.
Да, това беше същата звезда, за която се разказваше в моята книга!
И изведнъж пред очите ми се яви завистливият цар Ирод, който бе заповядал да се избият всички невръстни деца от страх да не го засенчи младенец, по-могъщ от него. Ужасих се от черния замисъл на йерусалимския цар, но не можех да откъсна поглед от сцената, не можех да променя този нечестив замисъл и не ми оставаше нищо друго, освен да продължа да наблюдавам.
И се проточи върволицата от хора, търсеща спасение по прашните пътища. Цар Ирод бе заповядал всеки да се прибере в родното си място, за да преброи поданиците си, а и никой да не може да укрие новородено.
Случката, обаче не се разви в този ужасен си вид, а се пренесе във Витлеем, където се бе стекло огромно множество от хора, дошли за преброяването. От височинката, на която седяха овчарите, градчето грееше, озарено от огньовете. Изведнъж всичко засия, светлината изплете стълба, а по нея от небето слезе ангел, който извести, че тая нощ ще се роди младенецът. Тогава на небето остана само една голяма бяла звезда, но тя разпръскваше мрака.
Затворих прозореца. В стаята ми беше толкова светло, че нямаше смисъл да търся къде е ключът за лампата. Седнах и отново започнах да чета. Неусетно се пренесох в кошарите на онези овчари, които вече слизаха от височинката към Витлеем, водени от същата бяла голяма звезда.
Малкият Исус кротко лежеше в една от яслите, а майка Му нежно го милваше. Но никой не знаеше какво велико бъдеще очаква малкия Христос. В яслата витаеше такава невинност, че не ми се искаше да се разделя с това вълшебно кътче, вдъхващо доверие. Светът вече бе променен, защото жестокостта на владетеля Ирод отстъпваше пред чистотата на младенеца. Тримата влъхви идваха да оставят своите дарове. Силата на доброто струеше с ярката светлина на Витлеемската звезда и възвестяваше мир на земята.
Тогава прогърмя плътен мъжки глас, който уверено каза:
– Помисли добре, що видя тук, научи го, запомни го и знай, че и в живота е така!
След като тези думи отекнаха в тишината на Рождественската вечер, аз отново си бях вкъщи и все още стоях над отворената книга. Скоро щяхме да седнем всички у дома около трапезата с постните ястия. Вече се разнасяше мириса на прясно изпечена питка, а аз продължавах да стоя все така озадачена от случилото се. Многозначителни ми се струваха отекналите в тишината думи. Опитвах се да разбера какво се крие зад тях и знаех, че е важно да си отговоря на въпроса.
Не помня колко дълго съм стояла така, потънала в мислите си, когато ярката светлина на Витлеемската звезда сякаш се превръщаше в чудна стълба, която се спускаше от небето към моя прозорец. Не разбрах какво точно стана и изведнъж отговорът ми изникна в съзнанието. Да, на земята има добро и зло и редуват се двете сили, мечтай и дори на момента злото да преобладава, след него винаги нарежда се доброто.
Анастасия Боянова – V клас, ЧСУРЧЕО „ЕСПА“
Ателие за творческо писане „Метафора“,
Ръководител: Рени Стоичкова
Аз съм Анастасия Боянова, на единадесет години. В пети клас съм и уча в частно училище „ЕСПА“, гр. София.
Много обичам да чета, защото се пренасям в един вълшебен свят, създаден от моето въображение. Затова с удоволствие пиша разкази. В нашето училище има ателие по творческо писане „Метафора“, в чиито занимания участвам, като посвещавам усилията си на своята страст да съчинявам истории.
Обичам музиката, свиря на пиано и пея във вокалната ни група.
Друга страст ми е математиката, стремя се да се развивам и в тази област.
The Star of Bethlehem
I left the book aside drawn by the sudden light which drained through the window blinds. My curiosity took over and I opened the window widely. I turned my head towards the starry sky because something even brighter drew my attention. And indeed, one star was standing out in the sky. It was shining brighter than the other luminaries as if it was filled with faith and love. And as I only took a glimpse of it I was no longer able to look away.
Yes, this was the same star that my book was about.
And suddenly I saw the envious king Herod who had ordered that all newborns be slayed out of fear that a young child will be greater than himself. I was terrified by the order of the Jerusalem’s’ king, but I was no longer able to look away from the scene, I was not able to change this wicked plan and I was left with no other choice but to keep on watching.
And I saw endless lines of people looking for rescue on the dusty roads. King Herod had ordered that everyone returns to their home village in order to facilitate the counting of the people and so that no one would be able to hide their newborn.
The story, however, did not unfold in such a terrible way. Instead, it moved to Bethlehem where a huge crowd had gathered to start the counting of the people. From the hill where the shepherds were standing the town looked bathed in the light of the fires. Suddenly everything became very bright; the light formed a lather and an angel came down on it to announce that tonight the baby would be born. And then there was only one white star left on the sky, but this star chased away the darkness.
I closed the window. It was so bright in my room that I needed not look for the switch of the lights. I sat down and started to read again. Without my noticing I was carried away to the heights of Bethlehem together with the shepherds who were already moving down towards to city lead by the same big white star.
The young Jesus was lying peacefully in the manger and his mother was stroking his head affectionately. But nobody knew what great future awaited the young Jesus. There was such an innocence in the air that I did not want to leave this magical place. The world had already changed since the cruelty of Herod gave way to the purity of the newborn. The three wise men were coming to leave their gifts. The power of the good was shining with the bright light of the star of the Bethlehem and was bringing peace to the earth.
Then I heard a loud man’s voice who said:
Think about what you just saw here! Learn from it! Remember it and know that it is the same in life!
After these words echoed in the silence of the Christmas eve, I was sitting again in my room and was looking at my open book. Soon we would sit on the table in front of the vegetarian dishes. I was already feeling the smell of freshly baked bread, but I kept on sitting on my desk bewildered from what had happened. I found the words that I had just heard very meaningful. I was trying to figure out what their meaning was, and I knew that it is important to find this out.
I don’t know how long I stayed there with my thoughts, when I saw the bright light of the Bethlehem star turning into a lather and coming down to my window. I don’t know how this happened but suddenly I saw the answer in my head. Yes, there is good and evil on earth and these two forces take turns in ruling but you have to dream and even if in this very moment the evil is prevailing, after that always comes the good.
Anastasia Boyanova – 5th grade; school ESPA, Sofia
Workshop for Creative Writing „Metaphor“
Teacher: Reny Stoichkova
