Есе от Елиза Есин Халилова
Снимка: PINTEREST
Ето, зима е! Декември месец дойде, а с него и Рождество Христово. Един от най-светлите християнски празници – ден, пълен с вълшебство! Толкова радости! Толкова красота и очарование! Те са навсякъде около нас! Дори и в малките неща – жест, усмивка, подадена за помощ ръка… Рождество е ден, който носи светлина, в който обещаваме да бъдем по-добри.
Магията е там, където са вярата и любовта. Вярата в доброто и човечността! Не е в скъпи вещи, нито пък в егоистични дела. „Коледната магия е тиха. Не я чуваш, но я чувстваш. Знаеш, че е там, вярваш в нея.” Да вярваш, значи да си убеден в нещо невидимо за очите, но видимо за сърцето. Както Исус е казал: „Ако човек притежава вяра колкото синапено зърно, той може и планина да повдигне“. Дори в малки количества вярата дава криле и кара хората да мислят, че всичко е възможно. Подтиква ги към опити за постигане на техните цели и добротворчество.
Пример за вяра в доброто е: мъж от Горна Оряховица на име Георги, който влиза в ролята на добрия старец, за да подкрепи различни благотворителни каузи. Вече седма поредна година той помага на много деца, нуждаещи се от лечение. Дори в годината на COVID-19 този човек ще продължи своето дело. Георги отлично знае колко е важно хората да се подкрепят взаимно. Да подадеш ръка е безценно! Той самият страда от физически недъзи. Заради своята кауза получава награда за „Достоен българин“. Призванието е напълно заслужено, хора като него трябва да бъдат поощрявани, защото това е стимул да продължат пътя, по който вървят. Защото през годините Бог винаги е бил “там горе”, безкраен, абсолютен и съвършен. Той е Творецът. Чрез своето послание празникът Рождество Христово е празник на любовта, на съвършенството, на съпричастността към ближния.
Рождението на Христос слага начало на новото летоброение – Новата ера, затова празникът символизира и новото начало – един по-човечен свят и надеждата към по-добро. Този ден се празнува като се приготвя голяма празнична трапеза и се събират всички близки около нея. Нищо не е по-хубаво от това да прекараш време със семейството си на този празник, да видиш усмивките по лицата им, да почувстваш семейния уют. Един тих семеен празник – красотата му се крие в човешките отношения. Именно заради това избираме да дарим в домове за сираци, замисляме се над това, което ние имаме, а те не.
Да даряваш и да чувстваш удовлетворение – миг, в който усещаш, че щедростта, обичта и добротата са част от теб, е съвършенство! Когато човек дарява, той знае че добрината му няма как да бъде отплатена, но въпреки това емоцията, която изпитва е напълно достатъчна. Често обаче егоизмът надделява. Обръщаме внимание на блясъка в материалното. А то по-важно ли е от духовното? Разбира се, че не! Нужно ни е „достатъчно“, а не „повече“. Щастието не се купува с пари. Истински щастливите хора откриват радостта в приятелите, семейството, чуждата усмивка. Те виждат магията в малките неща, като например блещукащите звездици в нощното небе, нежния танц на снежинките или пък във весело дете.
Вълшебен ден е Рождество – време, в което всеки търси в себе си искрата на надеждата, и вярва, че светът ще стане по-добър.
Вълшебен ден, изпълнен с любов и с красота!
И с чудеса!
Елиза Есин Халилова, 9 кл.,
Литературен клуб „Добродетели“ към
Езикова гимназия „Хр.Ботев“, Кърджали
Ръководител: Емилия Владева
