Приказка от Теодор Зафиров, 11 г., Школа по творческо писане към сп. ЩЪРКЕЛ, София
Изневиделица отнякъде се появи страшен вятър, който духаше ужасяващо и изтръгваше с корените малките дървета на Острова на акулите. Един объркан гущер се опитваше да се измъкне от страховитата буря, но вятърът го понесе и животинчето се оказа във въздуха. Ураганът го мяташе насам-натам, заплиташе го в клоните на дърветата, после го блъскаше в скалите и го отнесе до прозореца на малката хижа в рибарското селище на острова. Гущерът залепна за стъклото и видя един китарист, който се упражняваше да свири на шарената си китара. По едно време човекът видя гущера и спря да свири. Отвори вратата, хвана животното и тъкмо да влезе обратно в къщата, когато вятърът се завихри около него и го завъртя във въздуха. Не след дълго двамата се оказаха над океана. Сякаш бяха яхнали вятъра и препускаха в галоп над разпенените вълни.
Изведнъж срещу тях изскочи цяла войска от летящи риби, които ги обградиха и стремглаво летяха към брега. Бяха уплашени. Не след дълго след тях се появи гигантска риба-платноход, която искаше да ги погълне. Това обаче нямаше как да се случи, понеже устата на рибата беше заклещена от кормило на корабокруширал кораб. Между вълните долу се виждаха перките на акули и човекът, който здраво стискаше изплашения гущер, си помисли, че е дошло време да покаже умението си да ги укротява.
Имаше само един проблем – китарата му остана в хижата, а тя му служеше именно за това. Продължаваха да се носят във въздуха, където вятърът беше издигнал различни предмети – тенджери, лъжици, одеяла, рибарски мрежи и …. неговата китара. Той я хвана и засвири и изведнъж всички започнаха да танцуват – летящите риби, гигантската риба-платноход, акулите, дори гущерът, който се беше хванал здраво в яката на китариста. Бурята малко по малко започна да утихва и те постепенно се приземиха върху няколко морени. Една сънлива змия бавно запълзя към убежището си.
Слънцето изгря, вятърът и вълните утихнаха, а човекът остави гущерчето на брега и то веднага се скри под камъка. Китаристът метна китарата си на гърба и забърза към рибарското селище. Летящите риби избягаха далеч от акулите и от гигантската риба-платноход, която отиде да търси ковач да разкове кормилото върху устата ѝ.
 |
|
