Четиво с продължение
Илюстрация: Павлина Шиндрова, 16 г., град Дряново
„СВЕТЕЩИТЕ МОСТОВЕ“, осма глава
От Борис Цветанов, 11 г. и Маргарита Друмева
Творбата е създадена по време на заниманията по творческо писане с деца
Шамил и Бетина слязоха на вечеря точно в 18 ч. Все още не знаеха дали могат да се доверят на проф. Айжин Боро, макар всичките му действия да показваха, че той не знае нищо за кражбата на короната, която му принадлежеше по право като наследник на древната окинавска династия. Бетина беше наясно с хитростите на Мелиса, а сега този годеж между двамата можеше да означава въвличане на архитекта в нейните престъпни дела. Можеше ли да има друга причина за тяхното обвързване? Предстоеше да разберат и Бетина разчиташе на своята перфектна интуиция.
– Мелиса, запознай се с Бетина и Шамил, двама журналисти от Китай. Искат да научат за моя проект – мостовете, които ще свържат Северна Америка и Азия. Така може да предизвикаме интереса на китайските инвеститори – гласът на арх. Боро звучеше уморено и безстрастно.
– Няма нужда да се преструвате! Познавам ви добре – Мелиса направи крачка към тях, облечена във великолепна червена рокля. – Настанете се удобно, имаме да говорим твърде много.
– За короната на Окинава, предполагам. Наистина, очакваме обяснения! – каза твърдо Бетина.
– Аз не по-малко от вас! – студено се обърна към нея проф. Боро.
Мелиса извади от сейфа великолепната корона. Бавно я постави на масата пред тях и красивата корона изпълни стаята с блясък. За няколко минути тя прикова погледа на всички. Никой не можеше да промълви и дума. Пръв се окопити проф. Боро:
– Мелиса, защо? Не съм искал това от теб!
– Въпреки превратностите на историята, тази корона ти принадлежи! Ти напълно заслужаваш да я носиш, в теб тече кралска кръв – промълви Мелиса и се усмихна.
– Не, не! Не съм искал това от теб! Не вярвах, че си го направила! Какво ще стане сега? – отчаяно извика проф. Айжин Боро.
– Всичко ще разкажа, а короната ще върна. Готова съм да понеса последствията на това, което сторих. Но моля да ме изслушате.
Мелиса се настани срещу тях. В камината имаше огън. Всички се приготвиха да слушат.
– Бях натрупала много болка и омраза. Детството ми бе непоносимо, родителите ми починаха отрано и израснах на улицата. Не знаех какво е да имаш дом и някой да те обича. За да оцелееш на улицата, трябва да си най-добрият – да хитруваш, да изготвяш стратегии, да се биеш, да създаваш контакти по непочтени начини… Всичко това бях аз преди да срещна Айжин… Прости ми!
Бетина, Шамил и професорът седяха срещу нея и топка заседна в гърлата им.
– Старата Мелиса умря в деня, когато срещнах проф. Айжин Боро. Оттогава в мен се събуди светлина и при все, че демоните не си бяха отишли, ангелите малко по малко превземаха сърцето ми. Бях оплетена в твърде много въжета от миналото, за да мога да се отскубна изведнъж… И в същото време, Айжин, повече от всичко на света исках да ти дам щастието, което заслужаваш! Защото за пръв път обичам с цялото си същество!
– И аз те обичам, Мелиса!… Обичах… Сега не знам какво да мисля. Лъжа ли беше нашата любов? Или короната те вълнуваше повече… – простена гласът на професора.
– Признавам, че в началото планът беше ти да бъдеш набеден за кражбата. Идеята беше на Ратгана, Бетина знае много добре кой се крие под това име.
Бетина помръдна на стола и едва забележимо потрепера.
– Защо аз? Защо? – извика отчаяно арх. Боро. – Цял живот съм градил мостове, а ето, че любовта на живота ми иска да ги разруши!
– Прости ми! Не те познавах и не знаех, че може да има друг живот, освен да следваш измами и да нараняваш другите. Мислех, че съм в правото си да наказвам всички заради детството си, когато ми беше отнето всичко! Но сега желая да върна короната и да поема отговорност за всичките си действия.
– Какво ще стане сега? – промълви едвам арх. Боро.
На вратата се позвъни настойчиво. Бетина и Шамил познаха гласа на шанхайския шеф на полицията Кабиюк.
– Отворете! Полиция!
– Аз ще отворя! – каза Бетина и се отправи към вратата.
В стаята влязоха Кабиюк и още шестима китайски полицаи. Очакваха, че ще срещнат въоръжени мъже и бяха видимо смутени от кротката, почти семейна атмосфера на вечерта. Короната върху масата прикова вниманието на полицаите и за миг Кабиюк не знаеше какво се случва. След кратко стъписване гласът му изгърмя в тишината:
– Мелиса, арестувана си за кражбата на короната на Окинава!
– Седнете, Кабиюк, няма да избягам. И короната ще върна. Всичко ще разкажа – кротко каза Мелиса и не помръдна от мястото си.
– Какво се случва тук? – недоумяваше полицаят.
– Неочакван обрат, предизвикан от любов! – усмихна се Бетина и настани Кабиюк на свободния стол до камината. – Нощта ще е дълга, а Мелиса има много да разказва.
– Да, реших да сложа точка на престъпните си действия. Срамувам се от това, което сторих и щях да сторя на Айжин. Ще разкажа за всички престъпни мрежи и корумпирани личности в света, за които ми е известно. Готова съм да изтърпя наказанието си в името на любовта си към професора! – Мелиса говореше кротко и Кабиюк прибра оръжието си.
– О, Мелиса! – стенеше проф. Боро, заровил лице в шепите си.
– Айжин, твоите светещи мостове ме очароваха. Представих си щастливи хора да вървят по тях – както казах, това чувство не ми беше познато. Това струва повече от короната на Окинава… Затова предлагам следното…
– Не! Стига толкова престъпни планове! Би трябвало да си наясно, че повече няма да управляваш ситуациите! Считай се за затворничка до края на дните си! – извика възмутен Кабиюк и скочи от стола. Беше изненадан, че другите, включително и Бетина, не реагираха като него. Затова отново се отпусна на стола си и потъна в мълчанието, което се възцари в стаята.
– Стотици светещи мостове в Берингово море – от Аляска през Алеутския архипелаг до бреговете на Азия и полуостров Камчатка. Този велик човек до мен може да осъществи величествения си проект! Мен също ме е завладял изцяло и ще бъда изключително щастлива, ако мога да работя за него от затвора! Айжин, ще ми позволиш ли? – Мелиса се обърна към седящия до нея мъж с възхищение.
– Но как? Ние нямаме финансиране за този мащабен проект? Знаеш, че са необходими над 1 милиард долара! – възкликна проф. Боро и очите му светнаха при спомена за проекта си.
– Но може да имаме. Само Ратгана може да финансира половината от нужните пари! – оживи се Мелиса. – Знам откъде можем да намерим останалите!
– Не съм чувал досега хора като Ратгана да финансират доброволно екологични проекти, при все, че именно те забогатяха от предизвиканите екологични проблеми – обади се Бетина.
– Ратгана има твърде много неплатени данъци от скрити доходи, което причинява огромни щети на няколко държави, включително на САЩ. Ще ви помогна да го откриете, макар жилището му да се намира в една малка крепост в планините на Мианмар. Американското правителство го търси отдавна, а и върнатата корона на Окинава ще е добър жест към САЩ. Сигурна съм, че Ратгана ще предпочете да се раздели с част от богатството си, отколкото да влезе в затвора. Познавам и няколко влиятелни богаташи, които имат план за стимулиране на инфлацията и отклоняват огромни валутни ресурси в личните си банкови сметки. Няма да ми е за пръв път да преговарям с политици!
– Струва си да опитаме! – съгласи се Бетина. – Какво ще кажеш, Кабиюк?
– Звучи добре, но защо да ти вярваме, Мелиса? Коварството ти е пословично – подозрително изрече Кабиюк.
– Мога да съдействам и за проекта на Зебу, изключително красива идея за проучване на потъналия в езерото древен град Ши Ченг и подводния прозрачен тунел, от който туристите ще се наслаждават на подводната архитектура. Знам, че забърках и Зебу в тази история, но той носи същия велик дух като Айжин. Мога да помогна, ако ми позволите!
– Това ще реши съдът, Мелиса. Сега ще трябва да те арестувам! – гласът на Кабиюк звучеше категорично.
От прозореца надникна розова зора.
Следва продължение
Седма глава на повестта „Светещите мостове“ може да прочетете тук:
