от Виктор Лазаров, 14 год., Частна профилирана гимназия „Райко Цончев“, град Добрич
Рисунка: Ема Костова Стоянова, 16 г., Рисувалня ЕЛФИНА, гр. Бургас. Рък.: Милена Димитрова
Голяма награда 2020
„Ето, стоя на вратата и чукам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата,
ще вляза при него и ще вечерям с него, и той – с Мен.“
Откровение 3:19
Вечерта бавно се спускаше над града. Снегът се стелеше над къщи и улици и бавно покриваше като нежна мека пелена всичко наоколо. Той вървеше бавно и се оглеждаше. Копнееше някой да го повика, да го покани и да вечеря с Него, да му разкаже, да се облегне на Него и да се радва в присъствието Му.
Видя бяла къща с ярки светлини отвътре и отвън. Почука на вратата, но никой не го чу. Цялото семейство беше около коледното дръвче и го украсяваше. Децата закачаха играчките, бащата спускаше отвисоко гирляндите, а майката нареждаше коледни фигурки и други украси над камината, по стените, снежинки по прозорците, чорапчета с лакомства… Той почука отново, но и понеже никой не му отвори, тръгна нататък по улицата.
Спря се в съседната къща. Преди още да доближи вратата замириса на коледни сладки. Явно очакваха гости. Помисли си, че този път ще му отворят. Похлопа, ала вратата остана затворена. Затова погледна през прозореца и видя как две момиченца подреждат готовите сладки, а майката разточваше тесто. Всички се смееха, носовете на момиченцата бяха нацапани с брашно, а таткото им се радваше от страни. Бяха щастливи и си мислеха, че нямат нужда от нищо друго или никой друг. Помисли си колко хубаво би било да седнат заедно на трапезата, да разговарят, да споделят радостите и болките си, а Той да ги прегръща и да им дава надежда, утеха и смисъл винаги.
И тук не му отвориха. Бяха твърде заети с приготовленията за празника си, за да чуят зова му.
Тогава реши да потърси дом, в който вратата няма да остане залостена.
Той продължи към следващата къща и преди да стигне до прага, нещо стегна гърдите му, и разбра че в този дом ,,раздорът“ е пристигнал преди него. Беше огромна триетажна къща, в която си личи, че са вложени много средства. Вратата беше масивна, като портал на малък дворец, украсен празнично. Когато се приближи, отвътре се чуха крясъци и викове, неприятни за ушите. Той почука, но от виковете никой не го чу. Мъчно му беше да слуша как хора, които са си най-близки, се държат така, сякаш са си най-далечни. Бяха забравили да се обичат, да си прощават, да се виждат през очите на доброто. Изведнъж виковете утихнаха. Всички се прибраха по стаите си и настъпи мъртва тишина. Но мислите в главите им продължаваха да крещят толкова силно, че не чуваха нищо друго. Той не се задържа още много и с огорчение потегли надолу. А можеше да влезе, можеше да ги помири, можеше да им говори думи на живот и мир.
Така обикаля цяла вечер. Навсякъде затръшнати врати на хора, които бяха или прекалено заети за гост като Него, или прекалено горди, за да се занимават с някакъв пришълец, който да им говори приказки за доброто и спасението.
Измори се, но надеждата, че все пак някой ще отвори вратата на дома си, не го напускаше. Беше решен да обикаля не само тази нощ. Всеки ден и нощ, за да търси отворени домове и сърца.
Докато си мислеше това, съзря скромна къщурка – на един етаж с малък двор. Приближи се и похлопа, а и един усмихнат възрастен човек с учудена, но радостна усмивка, го приветства сърдечно. Сякаш го е чакал цяла година. Зарадва му се и го покани да седнат на трапезата. В началото започнаха да водят съвсем общ разговор. Възрастният мъж гледаше госта си с въодушевление. Беше непознат, но сякаш нещо близко, много близко имаше в това лице и в този странник. Гостенинът не бързаше да казва името си, а започна разказ за това, че идва отдалеч и че е пратеник, който носи надежда и вяра. Възрастният човек се вгледа в лицето. Очите му сякаш едва сега се отвориха и той като че замръзна безмълвен. С треперещ глас и паднал на колене, старецът разпозна своя Господ и Спасител, който в една такава чудна нощ бе изпратен като бебе до човечеството, за да се превърне в негов Спасител.
Разговаряха цяла нощ като стари приятели. После Той тръгна, но знаеше, че тук вратата за него ще бъде винаги отворена, докато не дойде времето сам Спасителят да отвори райските двери и да покани всички онези, които тук на земята са отворили портите на душите си.
 |
|
