Стихотворение от Алис Добрева, 9 г., ОУ „Антон Страшимиров”, град Бургас
Имало едно дърво,
то вълшебно май било.
Всяка сутрин ме поглежда
над прозореца се свежда.
Тихичко прошумолява
птички пойни забавлява …
Ала щом настане вечер
сякаш е зелен диспечер.
Тънките му клони пишат,
приказки вълшебни нижат.
После звънко ред по ред
разпределя ги отпред.
Първа приказка за мен –
да подреждам всеки ден,
да поливам аз цветята,
да наглеждам и тревата.
Никога да не забравям
под дървото да заставам.
Книжките да препрочитам
и под него аз да тичам.
Втора приказка за мама –
да е силна, мила, здрава.
Тези двете за баща ми,
че голям е като камък.
После трички за сестрички.
И накрая и за птички –
да си имат зрънце,
да ги грее слънце …
И така живеем си щастливо,
чудно и дори игриво.
Вярвате или пък не –
чуйте сивото врабче
дето в клоните мечтае,
дето в облаци витае.
Всичко днес ще ви разкаже,
даже и ще ви покаже.
Обаче … вече стана късно
и татко му започна да се мръщи.
Та , утре драги читатели
и дървесни обитатели
приказките си ще продължим.
А сега е време да поспим!
 |
|