Пътепис от Алекс Иванов, 12 г., СУЗИЕ „Проф. В. Златарски“, гр. София.
Снимки: Алекс
Карнак
Началото на месец май беше за мен изключително преживяване поради пътуването на нашето семейство в Египет. Самолетът ни се приземи в ранния слънчев следобед на летището в Хургада, град, разположен южно от Кайро, на Червено море.
Приключенията ни започнаха на следващия ден, когато трябваше да станем рано – в 3 часа сутринта, за да стигнем на обяд в град Луксор, който се намира на река Нил. В него живеят предимно египтяни-мюсюлмани, но и копти, които принадлежат към християнското вероизповедание. Близо се намира Долината на царете и храмът на Хатшепсут, където са гробниците на фараоните от Новото царство – от Осемнадесета до Двадесета династия. Някои от гробниците бяха затворени, понеже съществува риск влагата да повреди стенописите.
Мумия
В осемнадесета династия (1550 – 1292 пр.Хр.) влизат някои от най-могъщите египетски фараони – четирима с името Тутмос, а също и Тутанкамон, чиято гробница е открита през 1922 г. от Хауърд Картър. Тя става едно от най-големия археологически открития. Към тази династия се отнася и управлението на Хатшепсут и вероятно на още две жени-фараони. Значителни фигури са фараонът-еретик Ехнатон (известен и като Аменхотеп IV), който първи на държавно ниво въвежда монотеизма. Неговата съпруга е Нефертити.
Статуя на Рамзес II
Рамзес II, познат също като Рамзес Велики или „Великият праотец“, е третият фараон от XIX династия. Управлявал Египет по време на Новото царство от 1279 г. пр. Хр. до 1213 г. пр. Хр. (общо около 66 г.) За него се говори като за най-великият, най-прочутият и най-могъщият египетски фараон. Някои съвременни богослови считат, че той е фараонът, който е познат от библейските писания от времето, когато Моисей повежда евреите от Египет, но това твърдение се оспорва от мнозина. Смята се, че Рамзес II е доживял дълбока старост, оставяйки след себе си военни победи и величествени здания, статуи, картуши и много наследници – твърди се, че е имал 100 сина, а за дъщерите никой не може да каже колко са били на брой.
Египетски картуш
Рамзес II става фараон на 20-годишна възраст. Любимата му жена е Нефертари – в нейна чест строи редица статуи и храмове, като малкият храм при Абу Симбел, изваян в скала. Пак там има и по-голям храм, пред входа на който има 4 статуи на Рамзес, седнал на трон, високи над 20 метра. „Дома на Птах“ и „Дома на светията“ (името предполагаемо идва от използването му от християнски отшелник) са храмове, построени в чест на различни богове в Нубия (Южен Египет). Погребалният храм на Рамзес II се намира в Луксор.
Като млад започва военни кампании за връщането на превзетите от Нубия територии, като потушава няколко нубийски въстания. Успешно се справя и с шерденските пирати в Средиземноморието. В историческите извори е записано, че египтяните били „в бойните си кораби сред морето и никой не може да застане срещу им“. Фараонът води изтощителни войни и срещу хетския крал Хатушили III, които завършват с мирен договор, задължаващ двете страни да си помагат, ако трета страна ги нападне.
Първата жена-фараон Хатшепсут
Хатшепсут е първата жена-фараон от Древен Египет. Тя е един от редките случаи, когато жена заема престола на фараоните на Египет. Управлявала е 21 години. Тя избягва да води войни за териториално разширение. По нейно време са извършени големи строежи, като грандиозния храм в Дейр ел-Бахри и разширението на храма на Амон в Карнак.
Хатшепсут е дъщеря на Тутмос I. За нея е характерно, че се облича в мъжки дрехи и носи фараонска брада. Остава завинаги в историята с добрите си дела. След смъртта ѝ, изображенията ѝ са заличени, вероятно от Тутмос III, който отмъщава на мащехата си за това, че управлява вместо него като регент.
Погребалният храм на Хатшепсут в Луксор
Погребалният храм на Хатшепсут е полускален комплекс в Луксор, вграден във варовиковите скали на Дейр ел-Бахри. Наричан още Djeser-Djeseru (най-свещен от свещените) и се различава от храмовете на останалите владетели със своята оригиналност. Издигнат е в периода 1478 – 1458 г. пр. Хр.
Хеопсовата пирамида
Хеопсовата пирамида най-известната пирамида в света, последният запазен архитектурен паметник от Седемте чудеса на света. Наричат я още Великата или Голямата пирамида в Гиза. Смята се, че пирамидата е построена по проект на архитекта Хемон (Хемиону) като гробница на египетския фараон от четвъртата династия Хуфу (по-познат с гръцкото си име Хеопс), управлявал Древен Египет през 2606 – 2583 г. пр.Хр. Тя е най-старата и най-голямата пирамида от трите в Гиза. Стените ѝ са ориентирани към четирите посоки на света, като входът е от северната. Вътре има няколко камери, съединени с коридори, и недовършена подземна камера.
Първоначално пирамидата е имала височина 146,5 m и страна на основата 231 m, но днес тя е висока 138,75 m, а основата ѝ има дължина 230,4 m. Счита се, че липсващите приблизително 8 метра от върха на пирамидата са били направени от сплав между сребро и злато. В продължение на четири хилядолетия, до 1311 г., тя е била най-високата постройка в света, преди да бъде построена Катедралата в Линкълн, Англия, чиято централна кула била висока 160 m.
Любопитно е, че пирамидата се състои от 2 300 000 каменни блока с тежест между 2 и 30 тона всеки, а някои от блоковете тежат по 50 тона. Не по-малко удивително е, че местоположението на трите пирамиди – на Менкауре, Кафре и Хеопс е точно съобразено със съзвездието Орион. Крайъгълните камъни на пирамидата имат конструкция, която може да устои на топлинно разширение и земетресение.
Първоначално пирамидата е била покрита с обков от силно полиран варовик, който отразявал светлината на слънцето и придавал на пирамидата уникален блясък, като бижу. Оригиналната пирамида с обкова е била гигантско огледало и е отразявала светлината толкова мощно, че вероятно е изглеждала като ярка звезда, гледано от Космоса. Древните египтяни са наричали пирамидата „икхет“, т.е. „Славна светлина“.
 |
|
Това е пак снимка на Муди. Хвана ни точно в момента, когато близките ми щяха да хвръкнат във въздуха, но аз ги задържах на земята.
По време на сафарито посетихме бедуинското селище и ми направи впечатление колко бедно живеят хората там – в колиби, без вода и електричество, без продуктите на цивилизацията. Спят на земята като си постилат плетени черги. Жената от това селище всеки ден ходи с камилата около 2 километра, за да напълни вода за семейството си. Хранят се с камилски продукти като мляко и сирене.
Бедуините са пастири и земеделци-номади в пустинята. Много от тях са се отказали от номадския начин на живот и са отишли в градовете да търсят препитание. Особено силен е този процес по време на засушаването, когато пасищата намаляват и населението се увеличава. Преди това възрастните бедуини са забранявали на по-младите да посещават градовете и да ходят на училище, за да не видят, че има по-привлекателен начин на живот. Но така или иначе, това се случва.
Характерно е, че бедуините се женят помежду си, тъй като момчето дава на бащата няколко камили и така се сдобива с булка. Естествено, камилите остават собственост на рода. Когато някое момче вземе за жена първата си братовчедка и се сдобият с момиче, ако се ожени отново за първи братовчед, става така, че бащата си връща камилите.
Става нещо като годеж. Момчето и неговите родители отиват в колибата на момичето, което ги посреща със закрито лице. Дълго време те общуват около масата, след което тя отива да направи чай за гостите. Ако е харесала момчето, слага в чая му захар. Ако не го хареса, ще му поднесе горчив чай. Счита се, че бедуините ще изчезнат до 20 години.
Кораловите рифове в Червено море
Изключително преживяване за нас беше пътешествието с лодка в Червено море, сред уникалните коралови рифове. Флората и фауната е твърде разнообразна, а океанолозите счита морето за едно от 7-те чудеса на подводния свят. Наричат го още и „Коридор на чудесата“ поради това, че има над 1200 вида риби и 500 вида корали и мекотели. Сред морските обитатели са ги5гантски костенурки, змийорки, скатове и делфини, баракуди и акули, риби-клоуни, риби-крокодили, дори рибата-наполеон, която се среща много рядко. Интересни са пещерите и кораловите градини. Червено море е характерно и с многото потънали кораби от преди повече от 100 години.
Карнак
Карнак е най-голямото религиозно средище в Древен Египет, близо до Луксор, което се състои от многобройни паметници. Храмът е свързан с кей на брега на канала, захранван с водите на р. Нил чрез алея, по дължината на която са разположени сфинксове с овнешки глави.
Долината на царете
Дясната статуя на снимката е паднала и е била счупена. По изгрев слънце, когато лъчите на слънцето огреят статуята, от нея се чувал плач. На дясната снимка виждаме един каменен хълм с формата на естествена пирамида. Поради нея египтяните са решили да погребват фараоните и благородниците тук, понеже пирамидите са били лесно ограбвани, а гробниците – не.
В Долината на царете се намират гробниците на фараоните от Новото царство – от Осемнадесетата до Двадесетата династия. Долината е използвана от около 1539 г. пр.н.е. до 1075 г. пр.н.е. и в нея има 62 гробници, като първата (най-старата) е на Тутмос I (открита през 1899 г.) и от Тутмос III, с изключение на Ехнатон, всички фараони от Осемнадесета, Деветнадесета и Двадесета династии са погребвани тук. Последната гробница е на Рамзес X или XI.
В Долината на царете са погребани и някои видни благородници, както и жените и децата както на фараоните, така и на благородниците. По време на царуването на Рамзес I започва изграждането на Долината на цариците, но въпреки това някои царици все още продължават да бъдат погребвани заедно със съпрузите си.
Името на долината на арабски означава „Вратите на Царете“ и се отнася за вратите, които завинаги затварят гробниците.
Старият музей в Кайро
По пътя за Луксор се возихме на корабче по река Нил, най-дългата в света. С това приключи нашето пътешествие в Египет. Като цяло ми направи впечатление, че хората живеят по-бедно, отколкото очаквах. Но там повече от където и да било другаде по света съжителстват едновременно древната култура и съвременната цивилизация.
Град Хургада, Египет