Тринадесетото столетие преди Христа било време на бурно масово преселение на народите. Под натиска на варварски племена, движението на „морските народи“ и грабителските банди в Егейско море, като вълни се надигнали цели народи в търсене на спасение и сигурност в чужди земи. Безредици разкъсвали Мала Азия, някои историци дори предполагат, че Троянската война е била част от тази инвазия. Възможно е тогава едно от тези племена да е стигнало по-далеч в своето пътуване – до северозападната част на Апенинския полуостров, в областта на Тоскана, която наричаме древна Етрурия. Това племе днес е познато като „етруски“, създало изключително развита цивилизация, която по-късно оказала огромно влияние върху римската и европейската култура.
Не само Херодот е писал за движението на етруските от Мала Азия към днешна северна Италия – според него те имат лидийски произход. В Лидия (държава на територията на изчезналата Хетска империя) настанал глад, който траел 18 години. За да оцелеят, една част от лидийците трябвало да търсят други земи за спасение. Чрез жребий, синът на владетеля Тирсен тръгнал с част от лидийския народ и се установил при италийския народ „омбри“, който наричал новодошлите „тирсени“.
Страбон и Плиний Стари също подкрепяли идеята за източния им произход. Според Страбон, през второто хилядолетие преди Христа имало тракийска миграция от Троада към северната част на Апенинския полуостров. Тит Ливий твърдял, че основателите на Рим имат троянски корени, а Плутарх – че могъщото племе на „пеласгите“ основало Рим – „Roma“ на техния език означавало „сила на оръжие“. И още гласове имало в подкрепа на това, че „тирсените-етруски“ били пеласгийски преселници от Тесалия, Западните Балкани, от земята на траките и пеласгите, които я населявали още преди Троянската война. „Пеласгите-тирсени“ били предгръцки народ, обитавал някога Пелопонес и Тесалия. Е. Потие допускал преселване на пеласги от Гърция през Адриатическо море в Италия. Тукидид също наричал „пеласгите“ – „тиренци“.
Съществувала дори хипотеза, че етруските са оцелели жители на Атлантида, заедно с баските. Академик Владимир Георгиев изказал мнението, че това били оцелелите жители на Троя. Някои учени дори ги свързвали с ранните славяни, поради сходства с топонимите, които са трудни за изговаряне от съседните народи.
Съвременните генетични проучвания са в полза на твърдението, че етруските са коренно население, много близко до неолитното население на Централна Европа (Германия, Австрия, Унгария) и други тоскански популации, което силно предполага, че етруската цивилизация се е развила на местно ниво от Вилановата култура, както вече е подкрепено от археологически доказателства и антропологични изследвания…
Етруска майка и дете и етруски воин, 500 г.пр. Хр.
Какъвто и да е бил произходът им обаче със сигурност знаем днес, че етруските са били част от Централните и Северни части на днешна Италия в края на второто хилядолетие преди Христа. При археологически разкопки само за десет години били намерени 5250 етруски гробници и стотици артефакти, които свидетелстват за изключително широк мащаб на тяхната култура, както и за първостепенната им роля на Италийския полуостров и в басейна на Средиземно море преди да бъдат асимилирани от римляните.
Етруските се различавали много от околните народи по език, религия, изкуство и начин на живот. Градовете им били оживени търговски средища – търгували с келтите на север, със съседните италийски племена умбри, оски, латини, както и с гръцките градове-колонии и Картаген. Поддържали дипломатически отношения с финикийците. Благодарение на това, етруските били доста богат народ. Тарквиния, Тархон, Тоскана, Арецо, Киузи, Волтера, Популония, Ветулония, Розеле – това са били някои от етруските градове, които се обединили през 7 в. пр. Хр. в Съюз на дванадесетте града. Те съществували като градове-държави, както гръцките полиси.
Бивш етруски стенен град, Чивита ди Баньореджо
Етруските правели предварителни планове на градовете, гробниците, бентовете и мостовете, напоителните и отводнителните системи, пресушавали блата, проправяли пътища. Строили градовете си на хълмове – колкото по-стръмни, толкова по-добре. Ограждали ги с дебели стени, понякога имало пропасти около тях.
Домовете им имали сводове, арки и куполи – конструктивни елементи, характерни за Двуречието. Къщите им били с няколко помещения, подредени около голямо вътрешно пространство, със симетрична фасада и колони в коринтски стил. Етруските използвали тухли от кал за строителство и дървени колони с украса от теракота. От същия материал правели и статуи, в комбинация с бронз.
 Аполон от Вейи, от Вулка |
|
Етруска двойка съпрузи, изобразени на техния саркофаг
Изкуството заемало голяма част от бита на етруските. Огледалата имали излети от бронз митологични сцени. По-богатите жилища били украсени с живопис и фрески. Изработвали темпера – бои от пигмент, жълтък и вода, което давало възможност за по-ярки цветове. Етруските били майстори в изработването на портрети – скулптурните восъчни маски на починалите излъчвали поразителна прилика с образите им. Тази способност за реалистичен портрет етруските предали на римляните, което била една от най-характерните особености на римската скулптура.
Етруски ездач, от Castel San Marino, област Perugia
Особено силни в етруската традиция били фигуративните скулптури в теракота (особено живопис върху саркофази или храмове), стенописи и металообработка, за пример – гравираните бронзови огледала. Бронзовите скулптурни отливки били широко разпространени и предмет на търговия с другите народи, но поради ценността на материала, той бил рециклиран по-късно и няма много останали екземпляри до наши дни.
Етруските контролирали залежи от мрамор, но не го използвали в голяма степен до идването на римляните, за разлика от теракотата и бронза. Голямо внимание обръщали на гробниците и стенописите, където изобразявали сцени с пиршества и митологични сюжети от многобройния божествен етруски пантеон. Храмовете били пищно украсени с цветни предмети от теракота – цялото изкуство било свързано в най-голяма степен с отвъдния живот, който имал голямо значение за етруските.
Биконична цинерарна урна (вдясно) с гребенообразен капак на каската, IX-VIII в. Пр. Н. Е., От Монтероци (Фонтанакия), Тарквиния,
Museo archeologico nazionale
До 7 в. пр. Хр. те кремирали мъртвите си и полагали праха им в урни с формата на етруски къщи или човешки глави, направени от теракота, бронз и дърво. Урните били поставяни в самостоятелни гробници, заедно с други вещи – огледала, бижута, оръжия, домакински керамични съдове и др., вероятно поради вярата, че отвъдният живот досущ прилича на земния, а гробницата е дом за починалия.
Етруските вярвали, че светът представлява храм от три етажа – най-горният е небето, средният – светът на живите хора, а долният етаж – светът на мъртвите. Връзката между средния и долния свят били пукнатините по земята, затова в етруските градове имало ями, в които поднасяли дарове за душите на предците и боговете на подземното царство. В хоризонтален план, светът бил разделен на 4 части, като добрите духове живеели на изток, а злите – на запад. С тези вярвания етруските твърде се отличавали от околните народи.
Стенопис
След 7 в. пр. Хр. мъртвите били погребвани в общи гробници, в гробищни комплекси, които приличали на миниатюрни градове. Етруските изработвали скулптури на починалите в реални размери, нещо уникално за тяхната култура. Били открити и мумии, обвити в парчета ленен плат. Върху едно от тях се намира най-дългият текст, запазен до днес на етруски език, близък до архаичната гръцка писменост.
Но десетте хиляди запазени надписа досега не са разчетени, тъй като езикът не е подобен на други езици, а и липсват двуезични текстове, които биха спомогнали да бъде разчетен. Има аналози с хетския език, дори някои предполагали, че двата езика са диалекти на един и същи пра-език, но има много спорове и по този въпрос.
Бракът бил нещо изключително важно в етруското общество, както и отношението към жената. Тя била образована и равноправна с мъжа, присъствала редом с него в обществения живот и била твърде влиятелна в политиката, нещо немислимо и ужасяващо за съседните народи, за латините, например. Особена част от живота си аристократичната жена посвещавала на своите бижута, които изкусни майстори изработвали за нея. Често в изкуството били изобразявани семейни двойки и жени, които дори били по-високопоставени от мъжете.
Стенопис от 5 в.
При археологически разкопки в подземния град Тарквиния множество артефакти свидетелстват за това, че етруските били жизнерадостен народ и обичали пировете, танците, музиката, спортните състезания. Музика звучала не само по време на празненства, но дори когато някой роб бил наказван. На стенописи и барелефи били изобразявани музикални инструменти като Пановата флейта и сиринкс, двойни тръби, музикална висулка – камбанка, тимпани, кротали (антични чинели) и струнни инструменти като лира и китара.
Римляните възприели от етруските още военните умения, организацията на армията и гладиаторските борби, които при древния народ били по-скоро погребален ритуал при починал благородник, а не забавление. Петият цар на Рим – Луций Тарквиний Приск, управлявал от 616 до 579 пр. Хр., бил от народа на етруските, а Тарквиния било неговото родно място.
 |
|
Повлияни от гърците, етруските взаимствали театралното изкуство, митологията и керамиката, особено черно и червенофигурните вази с матова, излъскана повърхност и релефните фигури на животни и птици.
Етруска керамика
По време на римско-етруските войни през 3 в. пр. Хр., Етрурия била окончателно завладяна от Рим и продължила да съществува чрез богатото наследство, което оставила на римляните. Благодарение на етруските, те придобили знания за техниката на отводняване, за строежа на пътища, укрепления, къщи и храмове. В наследството влизали отличителните знаци на царската и консулската институция: златната корона с венец от дъбови листа, скиптърът с орел, фасциите, тогата, курулното кресло и др.
Разбира се, в римската култура се преплели силни латински и италийски елементи, а по-късно към имперския град Рим, „центърът на света“, в продължения на хилядолетия се стичали хора от цял свят с различен цвят на кожата, език и култура, прашинка във времето, прибавена към прашинките на народите – като етруските, утаили се в основата на една изключителна човешка цивилизация.
Владимир Добрев,
Маргарита Друмева
Следва продължение