Едно българско село в подножието на планина Славянка пази спомени от вековна история. Изследвайки под лупа Голешово, една млада патриотка открива следите на великия поет и революционер Пейо Яворов. В своите търсения пък аз открих нея – Виолина. Общото между нас не се простира единствено до изследователското ни любопитство, а достига до корените ни. Родно кътче и за двете ни е Петрич, пътят ни тръгва от Профилирана гимназия „Пейо Яворов“, и в двете бушува свободолюбива мисъл. Тя е на 27, учителка в детска градина в Благоевград и иска светът да узнае за Яворовия дух, а аз все още го трупам у себе си в класната стая под неговия портрет. Свързахме се онлайн, но скоро ще се срещнем на живо в плевнята на Яворов в Голешово.
с. Голешево
Как откри интереса си към изследването на историческите факти? Какво търсеше под лупа в литературната история?
Никога не съм подозирала, че ще се развие така животът ми, но от малка съм любопитна и обичам да слушам разкази за живота от възрастни хора. Трудно ми е да кажа какво търсех под лупа. По-скоро събирах информация, като се надявах да се натъкна на нещо интересно и вълнуващо, което да съживи живота в селото.
Как попадна на малко известни детайли от бунтовната дейност на Яворов?
Моят корен е от село Голешово – родното място на баба ми и дядо ми. През ваканциите са ме водили в селото на почивка и така заобичах природата, спокойствието, чистотата на възрастните хора там. При срещите с тях съм разговаряла за историята на селото. Заради географското му положение (намира се в гранична зона) и попадането му в т.н. „Ничия земя”, селото, историята и традициите бяха на път да бъдат забравени.
Колкото повече опознавах мястото, толкова повече у мен се засилваше желанието да направя нещо. Първо създадох сайт през 2006 година, в който реших да публикувам интересни данни, легенди и факти. Така стигнах и до Яворов, за когото местните говореха сякаш го познават. Само да се разкаже за тази битка на четата му ми се стори недостатъчно и реших, че трябва да се покаже мястото, където всичко се е случило. Много исках местните хора да се гордеят с факта, че в цялата страна се интересуват от тяхното село не само заради природния резерват наблизо, а и заради сражението на Яворовата чета там, от което са се измъкнали невредими.
Как достигна до идеята това селце да се превърне в туристическа дестинация?
Започнах да се интересувам как може да се реставрира сградата, която беше със сравнително здрави основи, но с течащ покрив. Ако не се предприемеха спешни мерки, много скоро и стените на плевнята, в която Яворов се е укривал, щяха да се разрушат и така да се заличи и мястото. Споделих идеята с моя приятелка, която живее в Германия, и тя ми предложи съдействие да потърсим финансова подкрепа там.
Изготвихме визия за проекта и много бързо немска организация се съгласи да ни подкрепи и дори предложи да ни помогне при намирането на доброволци, които да участват. Обърнахме се и към община Сандански, която осигури средства за прехраната им. А от ВМРО ни съдействаха с изработката на информационните табла. Доброволците, които участваха в проекта, бяха от различни страни – Германия, Холандия, Белгия, Италия, Австрия и България. Разпределихме се на две групи. Над 40 души работихме и за 40 дни успяхме да реставрираме сградата, да изградим нов покрив и да освежим пространството около музея, което беше обрасло в храсти.
Какви трудности срещнахте и как успяхте да ги преодолеете?
Имахме много трудности поради отдалечеността на селото от града, но ентусиазмът надделя. Веднъж седмично пътувахме до Сандански, за да закупим хранителни продукти. Физически също се положи много труд. В началото се наложи да инвестираме собствени средства, които щяха да ни бъдат възстановени на по-късен етап. Въпреки всички затруднения проектът приключи успешно. Имах силно желание да се реализира идеята и това ме водеше напред.
Виолина
Как би описала селото и жителите му? Как приеха идеята ти да се популяризира мястото?
Жителите на село Голешово са много топли хора. Приеха с голямо задоволство идеята нещо ново да се прави в спокойното село. Посрещнаха чужденците с голям интерес, дори ги настаниха да живеят в домовете си. Гостуването на доброволците сплоти още повече жителите на селото. Всеки ден им приготвяха местни специалитети, а много често възрастните хора участваха и с физически труд при реставрацията.
Гледайки под лупа не само историята, но и терена, намерихте ли нещо веществено, предметно, символична част от събитията, свързани с Яворов?
Намерихме бюст – паметник на Яворов, който беше потрупан от развалините. Вероятно преди години други родолюбци са го изработили и занесли на мястото, на което е водено сражението. Миналата година потърсих за съдействие майстора Илия Циков, който безвъзмездно изработи постамент. Поставихме бюст-паметника на Яворов на видно място до входа на плевнята, която превърнахме в музей, за да посреща родолюбци. Открихме го тържествено с много гости и с мултимедийна рецитация на Яворови стихове, представени от голямата актриса Цветана Манева.
Какво ново разбра за този велик човек? Научи ли повече за бунтовната му дейност?
Известни са фактите, че Яворов е роден в Чирпан и че е активен деец на ВМРО. Но малко се знае за забележителната битка на четата му в малкото и неизвестно селце Голешово в планината, известна и с името Али ботуш. Сражението се води на 6 май 1903 година. Освен Яворов в него участват Йонко Вапцаров, Лазар Колагов, Алекса Хаджиев и др.
Снимка: Мартин Петров
Четата на Яворов от 8 човека побеждава стотина турци и се отправя в планината, като поема за Нова Ловча, където трябва да се състои конгрес. По същото време се води битка и в село Баница, днешна Гърция, където Гоце Делчев е убит.
Има ли хора, които знаят и са ти разказали неизвестни истории за поета?
През цялото това време поддържах връзка с едни много родолюбиви българи от гр. Чирпан, от Фондация „Яворов”. От тях научавах много нови неща както за революционната дейност, така и за литературното творчество на Яворов. Бях поканена от Фондация „Яворов” да гостувам на „Яворови януарски дни” в гр. Чирпан, където разказах за моя скромен принос към популяризирането на живота и литературната дейност на Яворов. На събитието отидох с г-н Тодор Балтаджиев, собственик на хижа „Извора“, историк по образование и родолюбец по душа, който продължава да води туристи в музея и почти всеки ден му се налага да разказва за събитията. Все още в селото има баби, които могат в детайли да разкажат за сражението, а подробностите помнят от разказите на своите родители.
Какво чувство събужда присъствието ти на места, които са част от биографията на този велик българин?
Чувствата и преживяванията са толкова много и толкова силни, че не бих могла да ги опиша лесно. Всъщност те не се описват, изживяват се.
Кога се събуди у теб патриотичната искра и кого успя да заразиш с нея?
Искрата явно е пламнала в онзи момент, в който реших, че трябва да се заема с реставрацията и съхраняването на историята, но много бързо след тази искра тя се е превърнала в огън. „Аз не живея, аз горя!” – това са думи на Яворов, но много добре описват и моя патриотичен огън. С тази искра заразих много хора около себе си. Нямам приятели, които да не знаят за сражението на Яворов в Голешово. Много от тях се включват все още в организираните от мен инициативи. Мисля, че успях да предам родолюбивия пламък и на много потомци на голешовалии, които проявяват все по-голям интерес към събитията, а това ги връща и по-често по родните места.
Какви са досега постигнатите резултати и какви са очакваните перспективи?
Постигнали сме малко. Следващата ми идея ще бъде реализирана на 6-и май тази година, когато е датата на сражението. Заедно със съмишленици организираме възстановка на боевете, в която ще вземат участие известните артисти от Национално дружество „Традиция”, които всяка година пресъздават събитията на връх Шипка. Ще се включат и много ентусиасти, чието потекло е от Голешово.
Кое ще бъде следващото място, което под лупа ще изследвате?
Още много има какво да се направи за популяризирането но Голешово, за да научат повече хора за плевнята и събитията в този район. Търсим начин да финансираме подобряването на достъпа до музея, до който сега води калдъръмена пътечка. Музейната експозиция може да се обнови с нови табели и рекламни материали, за които имаме изготвен експозиционен план от историк.
Как се чувстваш като млад човек, който е издирил и е възродил част от историята на родината си?
Аз продължавам да се вълнувам от такива дребни на пръв поглед познати и непознати събития в нашия край. Бях поканена и присъствах на среща на наследници на родените в село Баница – лобното място на Гоце Делчев. Организатор на събитието беше млада българка, която живее и работи в Марсилия. Организира всички от разстояние и за събитието пристигна от там.
Всяко откривателство на света ни помага да погледнем с лупа и в собствения си свят. Ти какво ново разбра за себе си?
За себе си направих извода, че няма непостижими цели, стига да се стремим с всички сили към осъществяването им. Научих, че най-вероятно борбеността и силният дух са заложени в кръвта на българина от много години насам – „Аз не живея, аз горя!”.
Оттук започва опознаването ми на един буден ум. Историята ни е безценен житейски урок. Всяко кътче от България крие спомени и търси в настоящето откриватели, които да разпръснат гордостта от миналото. Пример за лично човешко достойнство са усилията да се достигне до осъществяването на такава родолюбива идея. С яворовска сила у мен гори надеждата споменът за тази значима и славна случка в Голешово да обходи всички краища на страната и да води хиляди развълнувани български сърца в малкото село. А аз нямам търпение да се срещна в плевнята с младата патриотка, за да търсим заедно начини светът да узнае за Яворовия дух!
Станислава Стефанова – 10.клас
Профилирана гимназия „Пейо Яворов“,
гр. Петрич
 |
|