Аз съм паяк, но не какъв да е. Аз съм офис паяк. Живея сред хората. Казват, че при хората е трудно и опасно, но в гората не е ли? Живея в голям офис. През деня идват шестима човека. Те си говорят предимно за мрежи. Използват и разни други термини, които в началото трудно разбирах – монитор, клавиатура, интерфейс, рутер, кабел… Приятно ми е да ги слушам докато дремя в ъгъла. Когато се хранят, човеците разхвърлят трошички и разливат сок и примамват мухите. Макар, че са човеци, се чувствам добре в тяхната компания. Отвреме-навреме идват и други човеци в стаята. Те са с по-дълги коси и по-различна форма на покритието. Аз ги наричам жени. Те говорят други, неразбираеми неща, които дори и моите човеци явно не разбират – млъкват и се сковават на място.
Но не всички човеци са приятни. Отвреме-навреме идва една жена, която събира трохите, избърсва сока и накрая разкъсва паяжината ми с дълга рошава пръчка. Ужасна жена, не знам какъв ѝ е проблема. Един ден ми дойде идея – ще оплета мрежата си на гърба на някой монитор, между плетеницата от кабели и саксията с драцена. Там жената никога не бърка.
Днес дойде една жена и измърмори:
– Мрежата ми не работи!
Моят човек от другата страна на монитора натисна няколко копчета на клавиатурата.
– Виждам къде е проблема – каза той и посочи нещо. – Мрежата ти е прекъсната. Трябва да я оправим.
Стана ми интересно и се покатерих до ръба на монитора, за да видя какво сочи човека.
Ако това беше мрежата, изглеждаше ужасно. Във възлите имаше кутийки, които приличаха на капани за мухи (май на това казваха рутери) и разни други оплетени неща. Изобщо нямаше правилна форма и в средата имаше дупка с формата на облак.
„Да, тази мрежа няма как да работи“, помислих си.
Изведнъж жената изкрещя: „ГАДЕН ПАЯК!“ Стреснах се и паднах върху клавиатурата, но бързо се окопитих и се шмугнах между кабелите в уютната си паяжина. Бях обиден на човеците. Цял ден си стоях у дома.
През нощта, докато инспектирах мрежата си за мухи, си казах, че моят човек не е виновен, задето гостите му са груби и невъзпитани. С него си съжителстваме без проблеми от много време. Беше ми минало.
Реших до сутринта да взема да му направя голяма, хубава и здрава паяжина на предната страна на монитора. Може да му даде някои добри идеи за работата му.
Яна Ангова
 |
|
