Приказка
Имало едно време един човек на име Иван, който бил безработен и много беден, но имал семена от жито, овес, слънчоглед и други. Никой не искал да ги купи, затова той тръгнал да върви из широкия свят, за да търси празно място, където да ги засади.
Вървял, вървял и стигнал Дунавската равнина. Там видял опожарено място, със стара изсъхнала трева. Иван решил да го разкопае и да се грижи много усилено за него. След година резултатът дошъл. Иван напълнил голямата си кошница от всичко и ял до преяждане. Разказал на съседа си, съседът казал на друг и така се разчуло.
Иван подсигурил работа на много други хора. Той нарекъл това място Добруджа. Всички идвали да си купуват от неговата храна. Така от бедняк, станал заможен човек. Цяла България получавала от Добруджа житни продукти. Започнали да я наричат „Житницата на България“.
Венелина Стойчева
 |
|
