Жить

„Как да живея?“ – всеки човек си задава този въпрос поне веднъж в живота. През последните години причините да бъде задаван са все повече – войни, катастрофи, терористични актове, които водят до проблеми и нещастия. В търсене на отговор на този въпрос, композиторът Игор Матвиенко написва песента „Жить“, в която се чуват гласовете 28 от най-известните руски изпълнители и артисти, сред които Григорий Лепс, Полина Гагарина, Тимати, Владимир Кристовский, Хибла Герзмава, Ильдар Абдразаков, Сергей Галанин, Александр Ф. Скляр, Евгений Маргулис, Даниил Харитонов, Светлана Назаренко, Виктория Дайнеко, Юлия Самойлова, Александр Маршал, Татьяна Ткачук, Сергей Мазаев, Николай Расторгуев, Данил Плужников, A’Studio, Алексей Белов, SMASH, Владимир Шахрин и много други.

maxresdefault

Творците се събират около обща идея: песента да напомня на хората, че в моменти на отчаяние трябва да намерят сили в себе си да продължат да живеят. Това е песен за надеждата и вярата, която дава сили и вдъхновява, призвана да помогне на всеки, който се намира в сложна ситуация и преживява трудни моменти.

Песента „Жить“ лежи в основата на мащабен социален проект със същото име – съществува сайт – ЖИТЬ.РФ, където хората говорят за своите преживявания и така помагат на други, които преминават през същите трудности в живота. Проектът става много популярен и далеч надхвърля границите на песента и клипа. Авторите му ни напомнят, че никой не бива да остане сам със своя проблем. Всеки човек може да разкаже за своите опитности – как е преодолял проблема и болката си, намирайки отново смисъл да живее и отново да открие надеждата.

Две рускоговорящи момчета – Ян Николов и Дима Лидин, преведоха песента на български език и ни разказаха тази твърде любопитна история.

Жить

Как можно отнять жизнь?

Как можно выключить свет?

Как можно отнять мать

У ребенка, которому пять лет?

Нет, нет, нет

Нет, нет, нет!

Человеку знать не дано

Сколько времени будет он жить

Но дано выбирать одно

Как ему с этим временем быть – жить!

Жить, жить, жить,

Жить, жить, жить

Жить, жить, жить!

Жить, жить, жить

Как научиться в мире жить?

Уметь любить, уметь прощать

И до конца себя отдать

И до конца себя отдать!

Жить, жить, жить

Как научиться просто жить?

С людьми родными рядом быть

Вместе мечтать, вместе любить

И каждым мигом своим дорожить

Как можно простить врагу,

Как не перейти черту?

Как слезы сдержать в груди

Видеть рассвет впереди?

Надеяться и верить?

Прошлый день уже не вернуть

В этом будущей жизни суть

Передать, сохранить, простить

Нашим детям здесь еще жить

Жить, жить, жить,

Жить, жить, жить

Жить, жить, жить!

Жить, жить, жить!

Нам с тобою от счастья по небу кружить

И вновь поднимется заря

За ним обнимется Земля

За ним обнимется Земля!

Жить, жить, жить,

Как нам учиться в мире жить

В объятьях утренней зари

Просто любить, просто мечтать

Сердцем своим этот мир согревать

Я помню себя в свои 18

Музыка, спорт, стремление меняться

Тогда в мой успех никто не верил

Но вопреки сумел я подняться

Я помню, как все мне кричали мимо

Учеба, работа – невыносимо

Единственный сын, единственный шанс

Диплом МГУ – это мой стимул

В моей истории все по-другому

Вылетел с курса – не одобрили дома

Тогда мне сказал один мой знакомый,

Что самый богатый в стране из детдома

Я слышал диагноз, я был там в больнице

Смотрел им в глаза, смотрел прямо в лица

Уныния – ноль, желание жить

Не парочку лет, а минимум тридцать

Минимум тридцать? Минимум сто

Никаких если, никаких но

Уныние якорем тянет на дно

Пора все менять, все решено

Я сделал себя, чем ты хуже

Ты можешь так, ну чем ты хуже

Хватайся за шанс своими руками

Меняй свою жизнь вместе с нами

Жить, жить, жить нам с тобою

Как научиться просто жить?

Не воевать, не убивать

А человеком просто стать

Просто жить!

Живей

Как можеш да отнемеш живот?

Как можеш да изключиш светлината?

Как можеш да отнемеш майката

На петгодишното дете?

Не, не, не!

Не, не, не!

Човек не може да знае

колко време ще живее,

но може да избере едно –

как да използва това време – да живее!

Живей, живей, живей,

Живей, живей, живей,

Живей, живей, живей,

Живей, живей, живей!

Как да се научим да живеем в този свят?

Да умеем да обичаме, да умеем да простим

И докрай да отдадем себе си,

И докрай да отдадем себе си!

Живей, живей, живей!

Как да се научим просто да живеем?

Да бъдем до нашите близки хора,

Заедно да мечтаем, заедно да обичаме,

Да ценим всеки свой миг.

Как може да простим на врага,

Как да не преминем границата?

Как да сдържим сълзите в сърцето,

да видим изгрева пред нас?

Да имаме надежда и вяра?

Не можем да върнем предишния ден,

смисълът на бъдещия живот

е да предадем, съхраним, простим –

нашите деца ще живеят тук.

Живей, живей, живей,

Живей, живей, живей,

Живей, живей, живей,

Живей, живей, живей!

Ние с теб щастливи ще кръжим в небето

и пак ще изгрее слънцето,

и то ще прегърне цялата Земя,

и то ще прегърне цялата Земя!

Живей, живей, живей,

Как да се научим да живеем в този свят,

в прегръдките на изгрева.

Просто да обичаме, просто да мечтаем,

със сърцето си да сгреем този свят.

Аз помня какъв бях на 18 години –

музика, спорт, желание за промяна.

Тогава никой не вярваше в моя успех,

но въпреки това аз успях да се изправя.

Посмя как всички около мен викаха:

„Учи! Работи!“ Непоносимо.

Единственият син, единственият шанс

е диплом от университет – това е моят стимул.

В моята история всичко е различно –

изгонен от университета – неприет от семейството.

Тогава един познат ми каза,

Че най-богатият човек в страната е от детски дом.

Чух диагнозата, бях в болницата,

Гледайки в очите им, гледайки право в лицата им,

Униние – нула, желание за живот

не една-две години, а минимум трийсет.

Минимум трийсет? Минимум сто,

никакви „може би“, никакви „но“.

Унинието е котва, която тегли към дъното.

Време е да промениш всичко, решено е

Аз се изправих, ти не си по-лош

Ти можеш, ти си подобен на мен.

Хвани твоя шанс с двете си ръце,

Промени своя живот заедно с нас.

Живей, живей, живей заедно с нас.

Как да се научим просто да живеем?

Да не воюваме, да не убиваме,

Просто да бъдем хора.

Просто живей!

Ян

Ян Николов е на 9 години, ученик от 133 СУ „Ал. Пушкин“, 3 клас.

Тренира баскетбол в БК „Шампион 2006“ вече 2 години.

Обича битбокс, да пее, вземал е участия във вокални конкурси.

Обича да ходи при баба си и дядо в Русия и да играя на воля по цял ден.

Събира лего и обожава Метро…

Иска да стане машинист на метро или влак.

Мечтае си да има приятел — куче.

Дима

Дима Лидин е на 9 години.

Роден е в Иркутск, до езерото Байкал.

Роден е в такси, вероятно затова цял живот пътешества. 

Живял е в Москва, в с. Новосел, Шуменско, в Шумен, Варна и сега – в София.

gerb