За вас шега, за мене – истина, веднъж на прозореца ми кацна един щъркел. Той ми каза да ида на Северния полюс, да се кача на най-високия връх и точно там, на небето, ще открия едно копче. Не какво да е, а вълшебно копче – щом го натисна, отгоре ще ми падне всичко, което поискам. Щъркелът имаше къси крака и мъничка човка, защото в прастари времена щъркелите са изглеждали именно така.
Отидох аз на Северния полюс с моята шейна – моторница. Изведнъж чух писъци на много хора. Самият „Титаник” плуваше с бясна скорост срещу най-близкия айсберг и само след минути щеше да се блъсне в него. Без много да му мисля, извадих прашката, сложих един карамелов бонбон и със страшна сила го изпратих към айсберга. Той тутакси се разцепи на две, а „Титаник” мина победоносно между двете половини. В знак на признателност пътниците от кораба ми хвърлиха цяла каса с „Кока-кола”.
Тъкмо щях да си отворя една бутилка, когато всичките бели ледове около мене започнаха да се движат и аз с ужас видях сто хиляди бели мечки, които прииждаха като лавини към касата с „Кока-кола”. Скочих бързо в шейната и потеглих, а зад мен се вихреше такава свирепа война! Ами да, как ще разделите моля ви се една каса „Кока-кола” на сто хиляди бели мечки? Ето ти задача за следващото математическо „Кенгуру”.
Изведнъж почувствах странна топлина, а шейната под мен се залюля наляво-надясно. Леле, бях седнал върху един огромен бял мечок, който ме гледаше враждебно и ръмжеше под мустак. Аз, обаче, не се уплаших, повозих го малко с шейната, доста време се забавлявахме чудесно и накрая мечокът приятелски ми подари лампата на Аладин. Като я потърках, от нея изскочи огромен сив и сърдит дух, който клатеше главата си тъй, сякаш риба пада от водопад. Той така се ядоса, че го бях събудил, зашлеви ми жесток шамар и аз полетях.
Така летях три дни и три нощи, а на четвъртия ден пред мен изневиделица се показа Ледената планина. Точно пред мен се извисяваше едно високо дърво. Аз едвам успях да се хвана за клоните му и увиснах на него като ледена шушулка. От хралупата излезе Леденият кълвач, клъвна ме по носа и той така се поду, че заприлича на портокал.
С всички сили се протегнах нагоре и натиснах копчето на небето. Преди да изрека и дума, отгоре скочи Слънчо, който приличаше на рошаво русокосо момче. Ледовете тутакси започнаха да се топят и под нас се появи тялото на замръзнал от векове мамут. Изведнъж Слънчо се разтревожи, че ако се разтопят ледовете, ще настъпи световен потоп, затова си отлетя обратно на небето.
Качих се върху мамута и тръгнахме да се разхождаме. Не щеш ли земята се затресе, отвори се и от недрата й изригна вулкан от шоколадов шейк. Понеже беше много студено след като Слънчо си отиде, шейкът веднага замръзна и и стана на сладолед. Така аз без да искам се оказах на върха на сладоледа, заедно с мамута. Не знаех как да сляза – беше много хлъзгаво и затова реших да изям всичкия сладолед. Ядох аз сладолед, ядох, станах по-тежък от мамута и той потъна в сладоледа. Уплаших се, че и аз ще потъна заедно с него, но изведнъж над мен прелетя оня щъркел и аз с последни сили се хванах за краката му.
И сега, ако ме питате защо на щъркела са му толкова дълги краката, ще ви кажа: защото висях на него седемдесет и седем дни и нощи с тежестта на мамут и от това краката му се издължиха толкова, че съвсем спокойно може да прецапа морето. А клюнът му е дълъг, защото всъщност щъркелът си е един голям мързеливец. Когато стъпи по средата на океана, само се завърта около себе си, за да излови всички жълти и червени жаби, без да си направи труда поне малко да мръдне от мястото си.
За вас лъжа, за мен – истина, но това е цялата история.
Д. Добрев, 10 г., 2005 г.
