Есе
Вапцаров е феноменално явление в българската литература и като личностно поведение, и като творческо проявление, защото неговата стихосбирка ,,Моторни песни” го представя като изключително родолюбива личност, за която подвигът саможертва е необходимост.
Неговата поезия излъчва топлота, човечност, близост и честност. Тя е убедителна в изискванията си за хуманна справедливост и мир. Изразява вярата на поета в неговото бъдеще и копнежа му за живот. В стихотворенията „Вяра” и „Песен за човека”, Никола Вапцаров поставя темата за живота. Той е готов на всичко (всякакви жертви, за да можем да живеем един по-добър живот) за живота.
Какво е животът? Можем да го изразим по два начина: единият е, като затворим очи и с въображението си започнем да го рисуваме такъв, какъвто го искаме, представяме си, че той е много хубав, слънцето никога няма да влиза в мрачни облаци, тревата няма да пожълтява, а птичките ще пеят и през зимата.
Вторият начин е истинската действителност. Отваряме очи и какво да видим, всичко е противоположно: няма слънце, тревата е пожълтяла, гледат ни сиви сгради, с намръщени прозорци, сиви врабчета подскачат и търсят трохички, кошчетата за боклук преливат от изхвърлени надежди.
Идвайки на този свят, ние поемаме отговорност да изживеем живота си, който ни поднася много изненади, с ясното съзнание сме, че ще имаме падения и възходи. След всеки удар на живота трябва да намираме сили да се изправим и да продължим напред. Да не се гневим, а да се радваме и на най-малките неща – на едно цвете, на една прегръдка и на една усмивка дори. Толкова много обич и красота има около нас, а ние не я забелязваме. Едва когато я изгубим, осъзнаваме нуждата си от нея.
Понякога, забързани в сивото си ежедневие, пропускаме най-важното – смисъла на нашия живот, това, за което се борим, заради което продължаваме напред, но не бива да се предаваме, защото втори живот няма.
Човек е роден да диша, да работи, да живее и мечтае. Гледайки живота през очите на народа, с неговия измъчен, гневен поглед, Вапцаров защитава романтическата възвишеност на едно трудно съществуване. Внушава ни вяра, че доброто ще победи, че „утре ще бъде живота по-хубав, живота по-мъдър”.
Да, не е лесно. Но едва ли някой някога е очаквал живот, в който всичко е наготово. Нека бъде враждебен, нека бъде мой противник, аз ще продължавам да се боря за моите мечти за по-добър живот. И всеки път ще бъда аз „ще чувствам приятния гъдел, че още оживея, че още ще бъда”.
Не трябва да губим вярата в самите себе си, защото тя ще ни отведе към по-добро начало и по-добър живот. И той ще е такъв, какъвто ние го сътворим!
Славяна Русинова, XБ клас,
СУ „Никола Йонков Вапцаров”, гр. Силистра
 |
|
Казвам се Славяна Русинова. Родена съм в живописния град Силистра. Уча в СУ ”Н.Й.Вапцаров” в родния си град.
Обожавам да пиша стихотворения, есета, разкази. Още от 8-9 годишна съм започнала да пиша с помощта на моята учителка и майка. Писането ми помага да изразявам мнението и чувствата си, а хората могат да разберат мен. По този начин се чувствам значима.
Писането ми доставя удоволствие, помага ми да се развивам в посока, която винаги ще бъде актуална. Както чрез танците човек изразява себе си, така е и с писането. Разбира се, за положения труд имам и много грамоти и награди, с които се гордея.
Още когато бях 8 годишна получих първата си грамота за стихотворение на тема „Духът на българина”.
През 2009 г. за първи път публикуваха моите стихотворения „Коледа” и „Дядо Коледа” във вестниците „Дръстър Прес” и училищния ни вестник.
Същата година ме наградиха и с 2 грамоти, една от които е за участието ми в литературен конкурс в гр. Сливен на тема „Ако имах вълшебна пръчица щях…”, а другата от с. Ягодово.
Бях 12 годишна, когато ме наградиха с грамота за участие в дейностите, посветени на патронния празник на училище СУ ”Н.Й.Вапцаров”, гр.Силистра.
През 2015 г. ми е връчена втора награда за есе на тема „Духът на българина”, както и второ място за проза на тема: „За него – Живота – направил бих всичко…”.
През 2016 г. получих грамота за издигане на престижа на училището и завоювани първи места в общински и регионални литературни конкурси – „С духа на българина”, „Възкресение Христово” и „Земята – наш дом”.
По-късно участвах с есе на тема „Възкресението”, което ми донесе първа награда в раздел Литература.
Края на годината завърших с грамота за участие в конкурс за рисунка, постер и есе на тема „На пътя е опасно”.
Новата 2017 година започнах с грамота за есе на тема „За да получиш утре, трябва да дадеш днес”, което бе класирано на първо място.
По-късно през годината бях удостоена с грамота за издигане на престижа на училището и високи постижения в областта на литературата.
А тази година също участвах в няколко конкурса, които все още не са обявили победителите. Радвам се, че мога да се похваля с толкова награди и грамоти, с които карам моето семейство да се гордее!
