Пътят към вилата
В Страната на изреченията живеели частите на изречението, а в Страната на речта – частите на речта. На 10 октомври 101010 година (датата на десетките) частите на речта и изречението били поканени на вила. Те били щастливи и се съгласили всички, освен Скамо.
Скамо е сказуемото, но тъй като то се държи неприятно с всички, е нехаресван и леко дразнен. Въпреки това той е егоист. Още от 855 година (годината, в която Св. Св. Константин-Кирил и Методий ги събират) той каза на всички, че без него не могат и че трябва да го уважават. Затова всички в страната на изреченията бяха тъжни.
Както и да е, Скамо трябваше да се съгласи и да отиде на вила с другите. Главната причина, поради която той не искаше да отиде, е, че знаеше, че животът му като главна част на изречението ще завърши точно там.
През целят път беше нацупен и не говореше на никого. Всички други си говореха, разказваха си вицове, смееха се, докато Скамо се чудеше как да не се разплаче. Той беше част на изречението 100155 години, а след няколко дена можеше да се сбогува с другарите си.
На Скамо пътят му се видя като цяла вечност, докато другите бяха уплашени, че е минало повече от минута. След като излязоха от колата, всички се почувстваха толкова освежаващо, че дори Скамо се усмихна.
Той се беше възстановил и затова взе ключа за 213-та стая, където бяха настанени частите на изречението. Влезе, легна на леглото и заспа дълбок сън.
Като се събуди, другите си говореха коя част на изречението е най-важна и никой дори и не си помисляше да каже, че е Скамо. Обаче той беше голям егоист и затова се обади на средата на думите на Подлога:
– Без съмнение, аз съм най-важната част на изречението! Може да не съм част от скучните ви игри, но без мен не можете да живеете. Запомнете! Аз съм над вас и вие трябва да ми се подчинявате!
– Лека нощ, Скамо! – продължи Подлогът – Ти си прекалено скучен за нас!
– Лека нощ! – допълни Допълнението.
– До утре! – каза Обстоятелственото Пояснение.
– Да спите в кош и да сънувате златен грош. А Скамо да си мисли уж колко велик е! – рече Определението.
– Лекар с нож, тъпо определение! – завърши по неприятен начин деня Скамо.
Битката на Скамо и другите
– Без мен няма изречение – събуди всички Скамо. – Помислете, „направена кола“ изречение ли е?
– Ох, Скамо, пак ли? – оплака се Определението, което имаше проблем на синтактичния си анализ и затова доктор Приложение му каза да не става преди единадесет часа. – Десет и половина е и пак ни събуждаш.
– Скамо ли ще ми викаш, а? – раздразни се Скамо – Вие трябва да ме уважавате или ще ви изоставя, Определение.
– Затова ли, Скамо – започна Подлогът, като зачерта Допълнението и раздели с ножичката Обстоятелственото Пояснение на няколко вида, – затова ли аз съм само една, а не две черти като теб? Затова ли доктор Приложение и Определението са нагънати, че сега имат проблем със синтактичния анализ?
– Защо съм пак последен? – ядоса се Определението – Тръгвам си оттук и отивам при доктор Приложение! И без това хич не се подобрих, откакто съм в 213-та стая.
– Хубаво – включи се обстоятелственото пояснение – и без това само ни пречеше, откакто си тук.
– Чао тогава! – възкликна ядосано Определението.
Определението си тръгна и настъпи пълна тишина. Всички бяха уплашени от скандала, който се разигра преди малко.
– Искате ли да покараме ски? – развали тишината Допълнението – През нощта е наваляло доста сняг, а и пуснаха кабинковия лифт от долната станция.
– Доста добра идея! – каза Подлогът – Хайде да си облечем ски екипите и да покараме малко!
Всички освен Скамо бяха доволни и се облякоха. Те си взеха ските от ски гардероба и отидоха на кабинковия лифт.
След като стигнаха горната станция на кабинковия лифт, започнаха да се спускат по една червена писта. Караха карвинг, но Допълнението забрави да допълни, че не може да кара карвинг и на средата на пистата падна.
Това обаче беше само началото. Като се опитваше да стане, Обстоятелственото Пояснение, което се движеше доста назад, скочи от едно скокче и докато бе във въздуха се блъсна в Допълнението и падна на рамото си.
Рамото на Обстоятелственото пояснение го болеше доста и затова взеха кабинковия лифт за надолу и отидоха в хотела при доктор Приложение.
– Хм, както гледам се е контузил доста и ще трябва да се прави операция. Явно ще карате без Обстоятелствено Пояснение на този лагер. Доста се е контузил – каза притеснено докторът.
– Какво да правим сега? Със Скамо сме скарани, а без Обстоятелствено Пояснение писателят ще напише объркана история – каза Подлогът.
– Чакай малко! – прекъсна го Допълнението. – Кой е този писател?
– Този, който ще пише история с нас – отговори Подлогът.
– Ами… лошо тогава. Ще трябва да се опитаме да се сдобрим със Скамо! – притесни се Допълнението.
– Или просто да кажем на писателя и да отложим писането на книгата – създаде идея Подлогът.
– Да, доста добра идея – казаха в един глас доктор Приложение, Обстоятелственото Пояснение и Допълнението.
До тях стоеше Определението, което спеше, но след като тримата заедно проговориха, то се събуди.
– Защо сте тук? – ядоса се Определението.
– Виж тази синина тук! – каза Допълнението – Е, току що си я направих.
– Леле! – не се сдържа доктор Приложение. – Защо не ни каза?
– Не мислех, че е толкова сериозно! – отговори Допълнението.
– Тогава се връщам на план А! –добави Подлогът. – Сдобрявам се със Скамо.
– Късмет! – най-после каза нещо Обстоятелственото Пояснение.
– Благодаря.
Подлогът влезе в 213-та стая, мислейки как лека полека лагерът започва да става пълен кошмар, както може би би казал Скамо, ако го питаха защо не иска да отиде на лагера.
Скамо обаче се ядоса като чу цялата история, защото, въпреки че Допълнението и Обстоятелственото Пояснение се бяха пребили, докато Скамо го нямаше, Подлогът още не признаваше, че причината беше отсъствието на Скамо.
Развръзката на писателя
– Няма нищо да променяме! – ядосано събуди всички Скамо. – Този лагер е ужасен до момента и с всяка секунда повече тук, се получават още неприятности.
– Най-после каза нещо смислено, Скамо – рече Определението, което се върна в 213-та стая. – Днес трябва да си тръгнем от тук.
– Да, така е най-добре – каза Обстоятелственото Пояснение, което стоеше в инвалидната си количка.
– Щом сте съгласни, нека да тръгнем – каза заключително Подлогът. 
Частите на изречението слязоха на първия етаж, почукаха на 113-та, където бяха частите на речта и те отвориха:
– Добро утро. Какво правите тук? – каза Глаголът, който беше по пижама.
– Хайде да слизаме – каза Скамо.
В дванадесет всички слязоха при писателя и Скамо настоя да напише история само от него. Писателят записа личната му информация и започна да чете думите, които принадлежат на Скамо, или думите, които писателят може да използва.
След десет минути писане, писателят каза, че Скамо е невъзможен и че от него няма да стане история. Можеше да се познае това и по смеха на Подлога, след като разказът беше прочетен. Този смях предизвика последния скандал в кариерата на Скамо като част на изречението.
Той се ядоса на Подлога, след което Глаголът започна да обижда Скамо, а всички започнаха да крещят някакви неща и нищо не се разбираше от глъчката. Това, разбира се, ядоса Поета и той накара Скамо и Подлога да отидат в съседната стая и да се сдобрят.
Двамата се биха, докато си подмятаха думи, след което кървавият Скамо обяви своето напускане. На негово място дойде Глаголът, а на място на Глагола – Действителят.
Писателят не можа да напише своята история, но затова пък разказа какво се бе случило с частите на изречението. Не, не за да се оправдава пред читателите! Един писател винаги успява да подреди история от парчета-случки, намерени тук или там. Всъщност, да сглобиш разхвърляните късове е по-лесно, отколкото да разбереш защо ако някой е застанал първи в едно изречение, започва да си мисли, че е най-важният и без него е невъзможно да се подреди светът.
Йоан Йоцев– 5 клас, ЧСОУ „ЕСПА”
 |
|