Есе от Емили Драгова, 18 г., 108 средно училище ,,Никола Беловеждов“, гр. София
Тракийска мозайка
Сердика – Средец – Триадица – София . Столицата на Република България е неповторим град, който „расте но не старее“.
Възникнал около горещ минерален извор, на кръстовището на изключително важни пътища, свързващи Западна Европа с Мала Азия и Близкия изток, и Балтийско с Егейско море, градът София е видял и помни много. Хилядолетно постоянство, с което могат да се похвалят много малко европейски градове.
През неолита най-близкото множество праисторически селища в Софийското равно поле е в днешният квартал Слатина. Древните неолитни селища и израсналия от тях тракийски град възникнал около западните и днес термални извори е наречена по късно Сердика – тоест град на сердите, по името на населявалото го тракийско племе. Макар и малко, находките свидетелстват за наличието на процъфтяващо тракийско селище в площада между ЦУМ и хотел „ Шератон“. Тази епоха слага началото на историческия градски център на София, който не си е променил местоположението и до днес.
От 45 г. след Христа територията, обитавана от сердите преминава към новообразуваната римска провинция Тракия. Земите на провинцията били административно разделени на стратегии – области, наричани по имената на племената, които ги населявали. Градът процъфтява най-напред като център на административна област в провинция Тракия, в края на 3 в. се превръща в столица на новосъздадената провинция Вътрешна Дакия. Благодарение на местоположението си селището бързо се развива икономически.
През втората половина на 2 в. между 176-180 г., по време на съвместното управление на император Марк Аврелий и сина му Комод, градът е укрепен с крепостна стена. Трасето, наложено от естествената конфигурация на терена, определя завинаги постоянната укрепена градска площ и планировка – мястото на четирите крепостни порти и двете свързващи ги главни улици, правилно ориентираната улична мрежа, градските квартали (инсули), мястото на градския съвет (булевтериона), съвета на старейшините (герузията) и др. Следите от тази планировка и сега могат да бъдат разчетени в съвременните трасета и площи на основни улици, булеварди и площадни пространства в центъра на София. През същия век е каптиран и горещият минерален извор, около който са били издигнати и градинските обществени бани (термите). Историческото развитие на града е спокойно и цветущо до към 40-те години на 3 в., когато за период около 30 години (239-270) нашествията на племена северно от р. Дунав засягат провинциите Мизия и Тракия, така и градската територия на Сердика.
През втората половина на 3 в. в Римската империя настъпват промени, които се отразяват пряко върху структурата на града. При император Аврелиан (270-275) римските гарнизони са изтеглени от територията на днешна Румъния, на юг от Дунав и към 272 г. административно са оформени две нови римски провинции – Крайбрежна Дакия и Вътрешна (Средиземна) Дакия, с главен град Сердика.
През април 311 г. импертор Галерий, заедно с императорите Лициний и Константин, са издали Едикта на толерантността, разрешил християнското вероизповедание в Римската империя. По този начин Сердика се превръща в родината на Свободната Църква и в един вид първата християнска столица на Римската империя преди Константинопол.
През 1382 г. София е завладяна от османците след тримесечна обсада. За кратко София става център на цялата европейска територия на Османската империя. По време на петвековното османско управление по-големите църкви са превърнати в джамии, а София дава 9 християнски светци.
София е освободена от ген. Йосиф Гурко на 4 януари 1878 година в хода на Руско-турската освободителна война.
Църквата „Св. София“ е построена върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика. Те са разрушени от набези на готи и хуни.
„Св. Седмочисленици“ е православна църква в центъра на града.
Най-голямата църква на Балканите е построена през 1912 година в чест на падналите войници от Руско-турската война.
Боянската черква в края на Х век е един от културните символи на България.
Столицата ни не чувства липса и на музеи. Националният природонаучен музей при БАН, основан през 1889 година, е най-богатият с експонати на Балканите.
София е място, в което новото и старото се преплитат. Останки от тракийския период на града съжителстват с една от главните метростанции „Сердика“. Затова девизът на столицата е “Расте, но не старее“. Град, в който имаме свободата да се чувстваме като римски воини, като част от прабългарската кавалерия, византийски стратези, османски заптиета и царски съветници. Имаме възможността да скочим назад във времето и да изминем целия път – от неолита до днес. Архитектурата на града ни позволява да се чувстваме равни с най-красивите западноевропейски градове. София може да е единствено повод за гордост на българите и на всички живущи в града. Мотивация и ние да оставим нещо специално на нашите наследници.
 |
|
