 |
|
Йоана е носител на:
- ЕСПАР 2017 за отличник и за високи постижения в танцовото изкуство
- ЕСПАР 2015 за английски език
- ЕСПАР 2016 за испански език
Йоана е носител на множество отличия от международни , национални и училищни конкурси по български език и литература:
- Първо място с максимален резултат на финала на Националното състезание по български език „Стъпала на знанието”
- Първа награда за поезия на Националния литературен конкурс „Аз обичам Черно море”
- Специална награда за стихотворение на Националния литературен конкурс на тема „Роди се дете, Син ни се даде“
- Специална награда на Втори литературен конкурс „Какъв ще е светът, ако нямаше театър”
Йоана е важна част от отбора по балет на ЕСПА, с който завоюва:
- Първо място на международния танцов фестивал в Римини
- Две втори награди за солово изпълнение от танцовия фестивал „Кристалният лебед“ в Букурещ
- Трета награда за солово изпълнение от фестивала „Път към славата“ в София.
Йоана е сред най-изявените състезатели на отбора по катерене на „ЕСПА” и е носител на първо, второ и трето място на Държавното първенство по състезателно катрене за Купа България.
Йоана има два бронзови медала от Международното математическо състезание „Математика без граници”.
Ето какви други награди спечели Йоана:
- Първа награда на конкурса „Народни будители” в категория „Графика” и втора награда в категория „Портрет”
- Член на екип „Журналисти” на редколегията на вестник „ЕСПАР”
- Член на делегацията по посрещане на официални гости
- Член на делегация за пътувания по международни проекти
- Член на отбора по математика на пети клас.
Със своите постижения по английски език Йоана Христанова влезе в историята на ЕСПА като единственото дете, което в 5 клас успя да покрие ниво С1 на изпит Cambridge certificate.
Йоана е носител и на поощрителна награда за поезия в ХІІ Международен младежки конкурс „Звезди обсипят свода небесен”.
Една спасена майчина сълза
Аз съм Йоана и живея в София, но често с моето семейство ходим до село Динево при баба и дядо. До селото има едно хълмче, за което моят дядо, умен и забавен човек, казва, че е вълшебно. То се намира точно под Млечния път и през нощта е озарено от светещите звезди. Щом се качим горе на хълмчето, пред нас се откриват полетата и градините на селото.
С дядо обикновено отиваме на хълма, където сядаме на високото, и четем заедно от старата дядова книжка с приказки на Ангел Каралийчев. На която страница отворим, оттам започва нашето приключение.
Този път дядо разтвори пожълтелите страници, които слънцето позлатяваше веднага, а думите, съживени от дрезгавия глас, се заредиха:
– Заромоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне…
Както се бяхме зачели, не усетихме как в един миг се понесохме във въздуха и не след дълго тупнахме върху земята. Огледахме се. Видяхме пукнатото гърне в шумата, а дъждът продължаваше да вали. Дядо пръв разпозна описаното в книгата и ми прошепна:
– Йоанче, виж! Това е началото на приказката и ние вече не сме на хълмчето до село Динево! Внимавай
– Продължавай да четеш, за да се случат и другите неща! – настоявах аз.
– Гледай! Те вече се случват!
– Дядо, а лястовичето? Не искам то да е сакато… ще е тъжно… И без това сме влезли в приказката, поне да помогнем малко…
– Добре. Да изчакаме пожара и тогава ти ще скочиш, за да вземеш лястовичето. Съгласна ли си? – подсказваше ми дядо.
– Така да бъде. Докога ще чакаме пожа….
И преди да довърша изречението си, къщата пламна.
Видяхме лястовичето. Дядо ме хвана за ръката, затичахме се към къщата и когато дядо ми даде знак, подскочихме. Издигнахме се над къщата и за малко да падна в пламъците, но протегнах бързо ръка и успях да взема птичката от гнездото, преди да се озова от другата страна на горящата къща. Пред мене имаше малко поточе, което бълбукаше и заглушаваше дядовия шепот. Малкото лястовиче се сгуши в шепата ми, а есенният вятър се заигра с облаците над гората отсреща. Усмихната погледнах дядо, като вдигнах рамене, за да покажа, че не чувам нищо, а той побърза да ми протегне ръка. Хванах се за нея и дядо ме изтегли на неговия бряг. Лястовичето се размърда уплашено и разтвори крила. Спогледахме се с дядо, бяхме успели. Пред нас обаче се простираше приказната гора, зад която сигурно беше нашият свят.
Докато умувахме как да преминем през гъстата гора, защото не се виждаше нито път, нито пътечка, долетя майката лястовица. Тя не можеше да се нарадва на спасената си рожба.
– Виждам, че не сте тукашни – продума лястовичката. – Ще ви помогна да се върнете на своята земя, защото спасихте рожбата ми.
Още неизрекла това, лястовичката плясна два пъти с крилете си, а ние пак се понесохме в небето. Отвисоко виждах как майката се радва на малкото лястовиче, което ни махаше за сбогом с оздравялото си крилце и отново тупнахме на земята.
Като се огледахме, видяхме, че отново сме на хълма до селото. Дядо възкликна:
– Добра работа свършихме! Виж, вече се е стъмнило! Да се прибираме.
Затворих книгата с приказки на Ангел Каралийчев, сложих ръката си в огромната дядова длан и стъпка по стъпка заслизахме надолу, където ни чакаха у дома за вечеря.
Йоана Христанова, 5 кл.,
Ателие „Метафора“ с рък. Рени Стоичкова
МОЛЪТ – НОВАТА РАБОТИЛНИЦА НА ДЯДО КОЛЕДА
Молът е голям и изборът на играчки, бижута, дрехи и дори домакински съдове е огромен. Но въпреки изобилието, има неща, които не са изложени във витрините там. Ако Дядо Коледа съществуваше, всяко дете щеше да може да си избере и да си вземе това, което му хареса.
Ох, ама защо Дядо Коледа не ми носи подаръци? Дали съм била лошо дете? Едва ли. Обаче вече знам, че подаръците ги купуват родителите. Сигурно затова той не носи подаръци, защото те не се купуват с пари. Не ги слагат на витрината, а тайно белобрадият старец ги пъха в чорапчето, което всяко дете окачва на вратата на стаята си.
И ето. Пътуваме до мола, а после се вливаме в навалицата, която пълзи нагоре-надолу и ни повлича от магазин на магазин. Когато вземем така желания пакет, изгаряме от нетърпение да разгледаме новата играчка.
Любопитството ми си отдъхва у дома, където вече сме малко разочаровани, защото се оказва, че и детето на съседите има същата играчка от пластмаса. Значи наистина не съм била чак толкова добро дете, щом моят подарък по нищо не се различава от стотици други?
Ех, защо джуджетата на Дядо Коледа не са изработили специално за мен подаръка, който описах в онова писмо? Сигурно работилницата им е затворена, затова молът работи толкова до късно. Все пак, не трябва да има деца без подаръци, нали?
Тогава не е ли по-добре да направя подаръците за брат ми и малката ми сестричка? Те още вярват в Дядо Коледа, а това е най-важното за едно дете – да знае, че колкото и голям да е молът, вълшебството се крие точно в очакването да намериш сутринта в своето чорапче една сбъдната с любовта на близък човек мечта.
