Навън било пролет. Катеричката Кики решила да украси своята хралупа. Чудела се как да направи това. Скочила на полянката и откъснала няколко тревички и цветенца.
Прибрала се и се замислила откъде да вземе тиксо, за да ги залепи. Сетила се, че приятелят й има. Той не бил някакво горско животно, а човек. Кики отишла при него и го помолила да вземе тиксото за малко. Той бил много зает и почти не я чул. Кики попитала пак. Тогава той чул и й дал тиксото. Кики го помолила: “Можеш ли да дойдеш да ми помогнеш да украсим заедно хралупата ми?” Приятелят й казал: “Да, мога да дойда, вече не съм толкова зает”. Кики много се зарадвала. Двамата отишли до хралупата. Залепили тревичките и цветенцата. Кики много харесала украсата и благодарила на приятеля си.
Кики оставила украсата през цялата пролет. Канила много гости, сред които две катерички, Ежко Бежко, зайчето и кукувичката.
Илюстрации: Никол
Зайчето, като ходило долу из трънаците, си уболо пръстчето. Всички пробвали да извадят трънчето, но никой не успял. Чудели се кого да извикат. Кукувичката се сетила, че щъркелът може да извади трънчето. Но къде е той? Ежко Бежко, като най-мъдър от тях, казал: “Нали е пролет, защо се чудите къде е?”. Двете катерички го видели сутринта да търси жабки. Всички се запътили към блатото. Но щъркелът не бил там. Кики се сетила, че той вероятно е вече в гнездото си. Изпратили кукувичката до го извика.
Щъркелът видял кукувичката още отдаче, че се е запътила към гнездото му и се учудил, каква работа има тя при него. Той тъкмо бил започнал да поправя повреденото си гнездо. Кукувичката обяснила какво е сполетяло зайчето и представила молбата на всички приятели щъркелът да извади трънчето. Щъркелът си помислил дали да й вярва. Накрая се съгласил да отиде заради зайчето, но при условие, че кукувичката ще му помогне да си поправи гнездото. Заради приятеля си кукувичката се съгласила.
Щъркелът отишъл при зайчето и извадил трънчето. Сега било ред на кукувичката да помогне. Но тя никога не била правила гнезда. Като стигнала до гнездото, видяла, че щъркелът държи в човката си клончета и ги сплита, а между тях поставя суха трева. Станало й много интересно и започнала да подава на щъркела изпадналите клонки. Така бързо поправили нанесените щети.
Кукувицата се замислила: Защо ние не строим свое гнездо, а използваме гнездата на другите птици. Ако имаме свой дом, ще можем сами да отглеждаме децата си. Отлетяла доволна към своите посестрими, за да сподели радостта си от прозрението, за което й помогнал щъркелът.
Никол Стоева
 |
|
Палавото мравче
В един пролетен ден мама Мравка решила да си направи мравуняк до градината на дядо Тошко, защото там той имал много житни класове. Мама Мравка, като направила мравуняка заедно с децата си, поискала от дядо Тошко няколко житни зрънца. Той се съгласил и й дал най-хубавите, защото знаел, че била много добра и работлива. Мама Мравка благодарила от сърце и се прибрала. Докато подреждала зрънцата вкъщи, на най-малкото и най-палавото мравче му станало скучно и излязло навън. Но докато бягал, немирникът съборил всички стоки от щандовете на магазина на леля Калинка. Мама Мравка, като забелязала, че едно от децата й го няма, хукнала да го търси. Тя минала покрай калинката и се спряла да й помогне.
– Моят пакостник ли направи това? – попитала мама Мравка.
– Да, мина като хала и замалко щеще да събори и мен – отговорила сърдито калинката.
– Ще ми кажеш ли накъде избяга? – замолила се мравката.
– Бих ти казала, само че не видях накъде тръгна.
Мравката тръгнала накъдето мислела, че е продължило детето й и не след дълго го видяла на едно високо дърво.
– Хайде, слизай, че другите ти братя и сестри ще огладнеят, а ние още не сме се прибрали.
– Не мога да сляза, защото много ме е страх – казало през сълзи мравчето.
Мравката се зачудила, кого да извика да й помогне. Сетила се, че може да извика калинката.
– Стой тук, ще извикам калинката да ти помогне да слезеш.
– Мамо, защо ще я викаш, като аз й съборих стоките и сега ще ми е сърдита?
– Докато аз отида да я извикам, ти трябва да измислиш как да й се извиниш.
Речено – сторено. Калинката и мама Мравка отишли до дървото. Калинката свалила на гърба си мравчето от клона. Виновният непослушко се обърнал към леля Калинка:
– Извинявай, лельо Калинке, че съборих стоките ти от щандовете.
– Няма нищо, но другия път бъди по-внимателен – отговорила Калинката.
После всички се прибрали вкъщи, а детето никога не забравило добрината на калинката и вече не правело бели, а всяка сутрин й помагало да подреди стоките си в магазина.
Никол Стоева
