Джъд откри едно яйце и го занесе вкъщи на топло. През нощта яйцето се излюпи и от него изскочи едно живо шарено топче, което заподскача като лудо.
Точно в 12.00 ч., по време на шишарковия бал, топчето се спря при тях и ги заговори за някакви топчески работи. Шишарките, които били направени от захарен памук, залят със сметана, попитаха топчето:
– Гладно ли си?
Топчето наистина беше много гладно и много лакомо. Възползва се от поканата и на бърза ръка излапа всичките шишарки. Да, само че от сметаната му стана лошо и се наложи медицинската сестра да го спасява.
Илюстрация: Венци Велев, 11 г., АРДУС, София
На стената на медицинския кабинет имаше картина – чаша сметана с кафе. На топчето му стана още по-зле и сведе поглед надолу към телевизора. Даваха реклама – едно бяло зайче, което пие сметана със кафе. Отнякъде се появи един вълк и поиска на зайчето чаша чиста сметана. Безобидното животно се превърна в огромна кана със сметана, а вълкът – в огромен пакет кафе, които се сблъскаха и се смесиха. Полянката се беше превърнала в огромна маса, върху която набъбваше пенливата сиво-кафява течност. В единия край на масата седеше топчето, а в другия – Джъд. Течността започна да прелива и плъзна навсякъде. Топчето скочи и тръгна да спасява планетата. Медицинската сестра го спря с думите, че още не е оздравяло и не бива да става от леглото. Но то не можеше да мисли сега за това, нали планетата беше в опасност, как ще я остави да загине?
Илюстрация: Венци Велев, 11 г., АРДУС, София
* * *
Джъд се събуди облян в пот, с главоболие, както всяка събота сутрин. Отново беше сънувал кошмари и не бе във форма. И този работен уикенд щеше да бъде тежък. Заради това, че не можеше да се съсредоточи, му даваха най-маловажните задачи – да води канала за мода, прогнозата за времето и други подобни. Така или иначе никой не им обръщаше внимание. Така де, традицията повеляваше всеки сезон да сменят материите и формите, с които покриваха материалната си част, но ако Джъд сбъркаше, това можеше да се приеме за творчески експеримент на някой дизайнер. А и сезоните вече не се различаваха много един от друг, времето се сменяше на всеки половин час, така че дългосрочните прогнози нямаха голям смисъл.
Джъд не беше щастлив. По принцип, монотонния живот в провинцията (въпреки големината си, OMEGA 3-4 все пак беше в периферията на вселена MACSO647-JD) не бе привлекателен за будните младежи, но големият проблем беше друг – кармата му беше да няма кафе за сметаната си в петък вечер. Приемаше мнението на мъдреците, че традициите трябва да се спазват, за да не забравяме кои сме, но жреците понякога отиваха твърде далеч при Определянето. Това, че по време на кръщенето му, жрецът бе разлял кафето си, докато изтегля картите за талантите, се беше отразило на целия му живот след навършване на пълнолетие. Въпреки, че отделяше много време през почивната си седмица за физически натоварвания (както един древен мъдрец беше казал, здрав дух – здраво тяло), всичко се обесмисляше, когато се появеше на работа със размътено съзнание. А това пречеше и на колегите му, когато се включеше в общото съзнание, за да даде своя принос при обработката на планетарни данни.
Запита се какво ли би било да отиде на работа свеж и отпочинал, пълен с креативни идеи. Трябваше ли да се изправи открито срещу кармата си? Дали можеше да се снабди с малко кафе следващия петък вечер? Беше чувал негови приятели да обсъждат магазинчета, в които можеш да си набавиш какво ли не, без да бъде регистрирано в базата данни.
Това беше! Край на традициите!
Въпреки главоболието си, Джъд се почувства толкова въодушевен, че реши още днес да говори със шефа си да му даде по-отговорни задачи.
Яна, Ян, Павел
Школа за творческо писане към сп. „Щъркел“
