Второкласниците от клуб „Родолюбци“ към ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“, гр. Силистра ни изпратиха две приказки, които са написали заедно, играейки на една игра по творческо писане. Играта е следната: децата се разделят на групи от по 10-12 човека и всяко дете написва на две малки листенца две случайни думи. Листенцата се сгъват и събират в шапка, купа или нещо подобно. След това всяко дете изтегля по една дума и написва изречение с нея, след като е прочело предходното изречение. Думата е премахната от купа и следващото дете тегли друго листенце с друга дума, с която съставя следващото изречение. Така всички заедно сътворяват приказка. Ето ги и самите тях.
Горски светофар
Светофарът се усмихна щастливо като видя децата. Показа червено. След малко намигна със зеленото си оченце и малчуганите от горското училище преминаха спокойно от другата страна на пътя. Те му махнаха за довиждане и той се зарадва. Светофарът пожела приятно училище на горските ученици. А те му пожелаха приятна светофарска работа.
Учениците си говореха за контролното по безопасно движение. Лиско се върна и попита светофара, може ли да дойде в тяхното училище , за да им помага за контролното. Той му отговори, че мястото му е тук, на кръстовището и не може да го напуска по всяко време. Като видяха, че Лиско се бави, другите деца също се върнаха. Мечо помоли светофара като се освободи да дойде при тях за малко.
В деня на контролното, докато още нямаше голямо движение, светофарът закрачи със своята метална походка към училището. Децата радостно го посрещнаха и го помолиха да им разкаже за работата си- какво вижда всеки ден, кой как спазва правилата. Той сподели как палавите вълчета ритали топка докато пресичат и той бил много притеснен за тях.
Горските ученици си припомниха правилата за движение и всичко, което трябваше да знаят за контролното, с помощта на светофара. Разбраха грешките си и му обещаха повече да не тревожат него и родителите си. Изпратиха светофара да си върши важната светофарска работа.
А когато всички направиха контролното без грешка, отидоха да му се похвалят.
Текста написаха: Християн, Мартин Минков, Калоян, Мерт, Ивелин, Силвия, Рая, Преслава, Синем, Семра. Редактори: Калоян, Мерт, Силвия и Рая.
В горското училище
Пешеходецът Зайо мина внимателно по пешеходната пътека. Трудно се върви по неокосената трева. Дори светофарът не се вижда. Добре, че е кучето Щаро – приятелят на Зайо. Той откри пътеката към училището. Двамата приятели тръгнаха , за да видят дървото, което техният учител – господин Бухал посади с помощта на по-големите ученици. То беше странно дърво. По клоните му бяха вързани листенца с правила за уличното движение. Господин Бухал дооправяше дървото и подсказа на Зайо и Щаро къде са съветите за светофара. Трябваше да почетат малко, за да се подготвят за утрешния час по безопасност на движението. Учителят им даде и детска играчка- кола , за да си представят как да пресичат, ако към тях идва кола.
На другия ден Катеринка катеричката и Тарльо доведоха едно коте – Писанчо. Децата започнаха да му се радват. Писанчо беше по-малък от всички останали. Горските ученици му обясниха, че трябва да влязат в час, защото ще имат урок за безопасното движение. Всички влязоха и веднага показаха на Писанчо къде да седне. Учителят раздаде на всички тетрадки. После започна да им диктува, а децата трябваше да довършат изреченията с правилата от вълшебното дърво. Всички се справиха идеално.
За награда господин Бухал им разреши да играят футбол на двора.
Текста написаха : Борислав, Борислава, Георги Тонев, Георги Ивайлов, Александър, Алиджан, Деян, Елиф, Ели, Виктория, Габриела, Елисавета. Редактори: Габриела, Деян, Георги Ивайлов и Елисавета.
Петнадесетгодишната Марина Андровска от град София, от Асоциацията на родителите на деца с увреден слух (АРДУС) нарисува прекрасна илюстрация към приказката за „Горското училище“, написана от силистренските второкласници.
|